Германия трябва да покаже на Путин къде са червените линии

Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

Изявленията от Москва след коментарите на Берлин за атаката с дронове в Лайпциг едва ли бяха изненадващи. Последвалата пропаганда на Кремъл и политическите ответни действия също са предвидими. Кой би очаквал Москва да признае отговорността си, да обяви затварянето на генералното консулство в Бон и Руския дом в Берлин за оправдано и да обещае подобрение по всички направления?

Германското правителство също не би могло да храни подобни надежди, тъй като дори след тази атака отново стана ясно, че то не е и не може да бъде заинтересовано от ескалация в отношенията си с Русия. След Лайпциг обаче, където „хибридната“ война на Москва срещу Германия вече включваше военни средства, които Русия използва във войната си на агресия срещу Украйна, Берлин вече не можеше да говори неясно за „абстрактна“ заплаха и „чужди сили“, а след това да се държи пред Кремъл така, сякаш нищо не се е случило. Подобна сдържаност се възприема от Путин, този ескалиращ агресор, който не познава граници в своето царство, като слабост - и като покана да се възползва от нея. Той е наясно със страховете и травмите на германците и знае колко безскрупулно и, за съжаление, успешно те се експлоатират от партии, които му служат като пета колона.

АзГ печели от страха на германците от война

С твърдението си, че изявленията и действията на германското правителство са свързани с предстоящите избори в Източна Германия, Путин разкри истинския си план. Атаката срещу летището в Лайпциг не е имала за цел единствено да наруши маршрут за доставки към Украйна. С огнения ад, който нападението срещу потенциално напълно заредени с гориво и боеприпаси самолети би предизвикало, Путин е целял също да засили страховете, че войната в Украйна може да се прехвърли в Германия. Никой не умее да използва този страх, който, подобно на симпатиите към Русия, е по-силно изразен в Източна Германия, отколкото на запад, по-добре от „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Сега партията е сред най-гласовитите критици - не на руското правителство, разбира се, а на германското.

За всички, които все още не са се превърнали в слуги на Путин и не желаят да го направят, обаче възниква въпросът дали решенията на Берлин са достатъчни, за да покажат ясно на Путин, че дори избягващата конфликти Германия има червени линии, които той не бива да преминава. Достатъчни ли са те, за да го възпрат от нови „хибридни“ атаки от подобен или дори по-голям мащаб?

Путин все още има достатъчно агенти и полезни идиоти в Германия

Затварянето на руското генерално консулство и Руския дом не са просто символични мерки. С тези институции Путин губи и две шпионски бази, нещо, за което един стар кадър на КГБ като него винаги би съжалявал. Това обаче няма да го засегне сериозно. Той все още ще разполага с повече от достатъчно агенти в Германия, да не говорим за полезните идиоти.

Това, което наистина би засегнало Путин, е обявеният, но все още неясен „натиск“ върху руския сенчест флот да доведе до по-ефективно ограничаване на руския износ на петрол и газ чрез тези безскрупулно използвани плавателни съдове. Приходите от този износ допринасят значително за способността на Путин да финансира военната си икономика и да продължава агресивната война срещу Украйна. Тези приходи позволяват на Кремъл и да осъществява мащабното си конвенционално и ядрено превъоръжаване, което далеч надхвърля нуждите на руските сили, участващи в инвазията в Украйна.

Ще предприеме ли Германия, която сега уж е много решителна, също толкова категорични действия срещу руските танкери в Балтийско море, както Швеция и Финландия, които също не са ядрени сили? Берлин наистина трябва да намери смелост да го направи. Ако продължи да се колебае в действията срещу сенчестия флот, Путин би могъл да изтълкува това като страхливост, чиито граници непременно трябва да бъдат изпитани.

Германия все още не се е отказала от рибните си пръчици

Дори една смела Германия не може сама да възпре Путин от по-нататъшна агресия. Това може да бъде постигнато единствено чрез тясно сътрудничество с партньорите и съюзниците в ЕС и НАТО. Фактът, че ЕС вече преговаря за 22-рия пакет от санкции, обаче е по-скоро признак на слабост, отколкото на сила.

Когато става въпрос за санкции срещу Русия, членовете на ЕС често се борят повече помежду си, отколкото с Русия. Държавите от ЕС все още купуват петрол и газ от Путин, замразените руски държавни средства все още не се използват за Украйна, а Германия продължава да отказва да се откаже от руската риба минтай, от която се произвеждат любимите ѝ рибни пръчици. Само обединена Европа, готова да направи финансови жертви, може да се надява да впечатли Путин. Канцлерът трябва да поеме водещата роля както за постигането на споразумение, така и за сдържането на Русия. Тогава Мерц би имал какво по-въздействащо да представи на Москва от своите министри на вътрешните и външните работи. Фактът, че е оставил първоначалния подход на тях, подсказва, че канцлерът смята за възможни нови руски посегателства и атаки, които впоследствие биха изисквали реакция на по-високо равнище, включително от протоколна гледна точка./ БГНЕС