Страните от Европейския съюз, в които се погазват такива основни принципи на демокрацията като върховенството на закона, може да изгубят достъп до фондовете на ЕС. Това става ясно от предложение, съдържащо се в правителствен документ на Германия, цитиран от "Ройтерс".Това предполага, че ако правителството на една страна от ЕС системно прегебрегва препоръките за реформи, отправяни от Европейската комисия, ще трябва да плати цената за подобно игнориране като се лиши от еврофондове.

Според източници на "Капитал" поне още две държави подкрепят подобен подход за реформиране на системата за подпомагане на по-бедните страни от ЕС. Репортер на "Ройтерс" съобщи, че е видял германския документ от 7 страници и коментира, че такава стъпка по отношение на кохезионните еврофондове е изключително деликатна за нетните получатели на такива евросредства.

Агенцията директно посочва Унгария и Полша като държавите в Източна Европа системно критикувани за отстъпление от принципа за върховенство на закона и които в същото време получават милиарди евро оп ЕС.

Берлинският документ предлага основа за дискусия в предстоящите преговори за промените в еврофинансиранито след като изтече сегашният бюджетен период през 2020г. Същият въпрос бе повдигнат във вторник и от еврокомисаря о бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер при представянето на бюджета на ЕС за 2018 г. Той каза, че Европейската комисия обмисля да предложи опция, според която в бъдеще еврофондовете за отделни страни да могат да бъдат спирани не само при проблеми в областта на върховенството на закона, но и при неизпълнение на препоръките на Европейския съвет за водената от държавите икономическа политика. Йотингер уточни, че засега това са само идеи, които тепърва предстои да бъдат предложени на страните членки за одобрение.

Германия е най-големият донор в бюджета на ЕС и кохезионните фондове и поради това разполага със значителна тежест в дебата за достъпа до тези стотици милиарди евро.

"Дискусията за бъдещата кохезионна политика не може да се разгрежда изолирано, а трябва да се води в контекста на бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС и ролята ѝ за прилагане приоритетите на ЕС", се казва в документа.

Другото предложение, което Йотингер лансира във вторник, засяга т.нар. специфични национални препоръки, разказва "Капитал". Те се базират на националните програми за реформи и конвергентните програми на страните членки – два документа, които очертават насоките на икономическите политики на страните членки. Те са съгласувани между държавите и Европейската комисия, т.е. не са наложени от Брюксел, и включват насоки за действие.

Например, на България се препоръчва да затегне надзора на финансовия сектор, да подобри социалната си система, достъпа до образование и т.н. Досега неизпълнението на препоръките носи по-скоро порицание, въпреки че спирането на средствата е предвидено и сега.

Срещу Будапеща и Варшава има отправено предупреждение, че може по силата на член 7 от Договора за ЕС да бъдат лишени от глас в Европейския съвет и управлението на това как използват еврофондовете да бъде поставено под директен надзор от евроинституциите. Но активирането на подобна процедура е политически много деликатно и се съобразява с такива неща като това да не бъде поставяна в ъгъла някоя страна член, включително защото след това се изчерпват инструментите да се влияе на правителството ѝ.