Германски инженери представиха водороден подводен дрон, който може да промени морската война (ВИДЕО)

Докато американският флот изчислява, че ще са необходими около шест месеца за разчистване на евентуално миниране в Ормузкия проток, германски инженери представиха автономен подводен дрон, който според разработчиците му може да изпълни подобна мисия само за 24 часа. Новата система, известна като Greyshark, е поредният знак, че водородните технологии може и да се провалиха при леките автомобили, но започват да намират реално приложение в тежката индустрия, военните системи и автономната морска техника.

Според информация на Autonocion, дронът е разработен от германски консорциум и използва водородна горивна клетка, която му позволява да остане под вода до 16 седмици без изплуване. Машината развива скорост около 4 възела и може да измине приблизително 10 700 морски мили автономно. Това поставя Greyshark сред най-издръжливите автономни подводни системи, представяни досега в Европа.

Проектът придоби сериозно внимание заради потенциалното му приложение в Ормузкия проток — стратегически морски коридор, през който преминава значителна част от световния петролен трафик. В случай на военен конфликт или масово миниране, традиционното разчистване с пилотирани кораби и екипажи би било изключително бавно, рисковано и скъпо. Именно тук германската разработка предлага различен подход. Greyshark разполага със 17 сензора за картографиране на морското дъно с изключително висока резолюция, а шест дрона, работещи в координиран рой и контролирани от един оператор, могат да сканират целия проток за по-малко от едно денонощие.

Инженерите зад проекта твърдят, че автономността е ключовият фактор. При класическите операции за разминиране хората и корабите са изложени директно на опасност, докато при автономните системи рискът се свежда основно до загуба на техника. Според представители на германската компания Euroatlas, цитирани от Autonocion, дори иранските власти вероятно не знаят точното местоположение на всички мини, което прави подобна операция с пилотирани средства практически изключително сложна.

Зад Greyshark стоят четири германски компании с различна специализация. Euroatlas разработва енергийната система и задвижването, EvoLogics изгражда AI платформата и подводната комуникация между дроновете, Fassmer отговаря за корпуса от въглеродни композити, а отбранителният гигант Rheinmetall е ангажиран със системната интеграция и международното позициониране на проекта. Плановете са до края на 2026 г. производственият капацитет да достигне 150 броя годишно, с възможност за увеличение до 500.

Интересното в случая е, че успехът на Greyshark отново поставя водорода във фокуса на технологичния дебат, но в напълно различен контекст от този, в който автомобилната индустрия го рекламираше през последното десетилетие. Докато водородните автомобили в САЩ постепенно губят позиции заради липсата на инфраструктура и високите цени на зареждането, същата технология започва да се оказва изключително ефективна при автономни системи с дълъг обсег и продължителна работа.

Почти по същото време канадската компания Cellula Robotics обяви успешен тест на собствен автономен подводен дрон Envoy, също задвижван с водородни горивни клетки. Машината е изпълнила подводна мисия с дължина над 2000 километра без изплуване, което допълнително потвърждава, че технологията вече е достигнала ниво на практическа зрялост. Горивните клетки, използвани в системата, са разработени от американската компания Infinity Fuel Cell and Hydrogen, която от години работи с NASA и американски отбранителни програми.

Контрастът с автомобилния сектор е особено показателен. Водородните модели като Toyota Mirai продължават да изпитват сериозни затруднения на пазара в САЩ. Причината не е толкова в самата технология, колкото в липсата на станции за зареждане и огромните разходи по изграждане на инфраструктура. На практика водородът работи отлично там, където системата може да бъде заредена веднъж и да изпълнява дълга автономна мисия — например подводен дрон, локомотив или индустриален генератор. При масовите автомобили обаче потребителите очакват ежедневен достъп до станции, а именно тази инфраструктура така и не беше изградена в необходимия мащаб.

Точно затова анализатори започват да разглеждат водорода не като решение за масовите коли, а като стратегическо гориво за тежката индустрия, товарния транспорт, корабоплаването и военните технологии. Подводни дронове като Greyshark показват, че горивните клетки могат да осигурят не само огромен пробег, но и продължителна работа в една от най-тежките възможни среди — под вода, без достъп до въздух и без възможност за презареждане.

В по-широк план германският проект демонстрира и нещо друго — Европа ускорява инвестициите в автономни военни системи и AI-базирана морска техника. След масовото използване на дронове във войната в Украйна, вниманието постепенно се прехвърля към подводната среда, където автономните системи могат да променят изцяло начина, по който се провеждат операции по разузнаване, наблюдение, разминиране и защита на стратегически морски маршрути.