Героизирането на военопрестъпника Младич поставя на карта членството на Сърбия с ЕС

 Проф. Флориан Бибер 

Мнозина в Европа бяха потресени от факта, че на 7 септември Ратко Младич беше погребан в Белград с фактически държавни почести.

Осъденият за военни престъпления и отговорен за геноцида в Сребреница Младич се превърна в олицетворение на най-мрачните страни на 90-те години. Още по-показателна от това възмущение беше изненадата, която случилото се предизвика в редица европейски столици.

Героизирането на военнопрестъпник в Сърбия и Република Сръбска изненада мнозина и показа до каква степен в редица европейски столици не се разбира колко далеч са стигнали сръбските власти в насочването на обществото към мрачен път на исторически ревизионизъм и отричане на престъпленията от миналото.

Европейците пренебрегваха портретите на Младич, които в центъра на Белград и на други места са охранявани от хулигани и държавата. Графитите, призоваващи за завръщането на армията в Косово и чието изписване е финансирано от властите. Военнопрестъпниците, които ежедневно се появяват по сръбските телевизии, както и героичните посрещания, организирани за военнопрестъпници след излизането им от затвора.

Разбира се, нищо от това не е било тайна. Сръбските власти все по-открито героизират военнопрестъпници, омаловажават военните престъпления и премахват контекста от възпоменателните прояви, свързани с военните събития – независимо дали става дума за войната в Косово или за хърватската военна операция „Буря“.

Погребението на Младич лесно може да доведе до погрешни заключения. Хилядите хора, които се събраха, включително футболни хулигани, разпънали огромно платно с неговия лик, показват, че подкрепата за Младич не е само държавна политика, а има и дълбоки обществени корени.

Един от възможните погрешни изводи би бил, че режимът просто следва обществените нагласи и отразява състоянието на обществото. Макар отричането или дори героизирането на военните престъпления да се радва на подкрепа, която не се ограничава само до режима, управляващата партия и свързаните с нея медии са тези, които през последното десетилетие систематично популяризират подобни възгледи.

Тези позиции са били силни и преди Сръбската прогресивна партия да дойде на власт и ще останат такива и след нейното оттегляне от управлението. Ако обаче не бяха официално насърчавани, влиянието им щеше да бъде значително по-малко, а пространството за обществен диалог за миналото – по-голямо.

След всички тези години подобен диалог вече е станал практически невъзможен, тъй като таблоидите и телевизионните канали заглушават всеки, който отхвърля историческия ревизионизъм, като го обявяват за предател или чужд агент.

В столиците на държавите от Европейския съюз дълго време са си затваряли очите пред тази реалност, стремейки се да запазят добрите отношения с „любимия Александър“. Той говореше за европейска интеграция, обещаваше откриването на литиеви мини, купуваше френски изтребители и правеше други отстъпки, когато това беше необходимо, за да изтласка тази реалност на заден план.

Но погребението на Младич беше прекалено видимо, за да бъде пренебрегнато. Германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ постави въпроса дали търпението, което ЕС проявява към Сърбия, не е към своя край и дали с нея няма да се случи същото като с Турция и Грузия, с които Европейският съюз замрази преговорите за присъединяване заради влошаването на демократичните стандарти.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изразиха потрес от начина, по който е организирано погребението.

Това публично възвеличаване на Младич, независимо че Вучич изпрати на погребението „само“ сина си и няколко министри, беше твърде значимо, за да бъде игнорирано. То би могло да помогне за изясняването на посоката, в която Сърбия се движи при Вучич, и да направи невъзможно тази посока да продължава да бъде оставяна настрана.

Разбира се, какви биха могли да бъдат последствията, остава неясно. Ясен сигнал би бил, ако Фон дер Лайен заобиколи Белград по време на октомврийската си обиколка на страните от Западните Балкани. Сръбският режим така или иначе би използвал подобно посещение във връзка с парламентарните избори и би го представил като израз на подкрепа от страна на ЕС за Вучич.

Извън това не е вероятно ЕС да предприеме значима стъпка преди изборите, опасявайки се от негативния ефект, който подобно действие би могло да предизвика.

След изборите обаче ще настъпи моментът за вземането на важни решения. Ако Вучич бъде победен, ще бъде необходим нов подход. Ако спечели, отношенията ще трябва да бъдат преосмислени. Много ще зависи от степента на намеса на режима в изборния процес. Фактически държавното погребение, организирано за Младич, със сигурност ще направи още по-неубедителен аргумента, използван досега в много европейски столици, че въпреки всичко Вучич продължава да има интерес от присъединяването на Сърбия към ЕС.

Не би било изненадващо, ако Вучич се опита да изглади отношенията с ЕС чрез друг жест. Би било важно обаче да е очевидно, ако става дума единствено за прозрачен политически ход. Тъй като до изборите остава малко време, ЕС има ограничени възможности да направи така, че те да бъдат свободни и честни. Това обаче не означава, че Съюзът не трябва да се подготвя за периода след 25 октомври.

Отношенията на ЕС с Турция и Грузия са показателни. Съюзът замрази преговорите и с двете държави, но това не доведе до подобряване на състоянието на демокрацията в нито една от тях. В случая с Турция ЕС установи прагматично сътрудничество с Реджеп Тайип Ердоган, най-вече по въпросите на миграционната политика, което на практика означава, че той продължава да бъде важен партньор на Съюза. В случая с Грузия партията „Грузинска мечта“ е в състояние да арестува опозиционни лидери, да затваря университети и да потиска критичните гласове в мащаби, за които Вучич може само да мечтае – защото Европа е далеч, а Русия е близо.

Сърбия не е нито близо до Русия, нито е достатъчно голяма и важна като Турция, което води до извода, че силните мерки от страна на ЕС биха могли да имат по-голямо влияние.  Фокусът обаче не би трябвало да бъде върху наказването на сръбските власти, а върху намирането на други начини за подкрепа на критично настроените демократични гласове. Това ще бъде от решаващо значение през предстоящия период.

В навечерието на изборите разлика би могла да направи натискът за подобряване на изборните условия. Ясно е, че режимът има много за губене и че на тези избори не стои само въпросът дали Сръбската прогресивна партия ще остане на власт, но и дали много от нейните водещи представители и членове на свързани с нея групировки няма да се окажат в затвора или да избягат в Дубай или Москва.

Дори Вучич да вярва, че може да спечели, иначе не би насрочил изборите, вотът ще бъде най-внимателно наблюдаваният след идването на Сръбската прогресивна партия на власт.  Поради това е малко вероятно Вучич и партията да са готови на значими отстъпки. По-скоро ще се стремят да запазят контрола върху изборния процес.

Тъй като до изборите остава малко време, ЕС може да направи ограничено, за да гарантира тяхната свобода и честност. Това обаче не означава, че Съюзът не трябва да се подготвя за периода след 25 октомври.

Ако студентската листа спечели самостоятелно или заедно с опозиционни партии, ще последва хаотичен и несигурен период, в който ЕС би могъл да предостави ключова подкрепа. I БГНЕС

* Флориан Бибер е професор по политически науки и история на Югоизточна Европа и директор на Центъра за изследване на Югоизточна Европа към Университета в Грац.

Ако Вучич спечели – вероятно не по честен начин, според автора – Сърбия може да навлезе още по-дълбоко в авторитарно управление. ЕС трябва да се подготви и за тази възможност.

Във всеки случай не е вероятно отношенията между ЕС и Сърбия да продължат да се развиват без ясна посока, както през последните години. Погребението на Младич вероятно ще ускори дистанцирането на Съюза от режима на Вучич, макар и със закъснение.

Ако погребението е било първият етап от този процес, изборите могат да се окажат вторият.