Прокуратурата отказва информация за това, колко и кои дела за злоупотреба с европейски средства е прехвърлила към Европейската прокуратура (ЕППО), която стартира своята дейност на 1 юни, пише "Сега". По Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) медията поиска номерата на делата, които българските власти прехвърлят под надзора на Люксембург. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отговори, че списъкът вече е пратен, но няма как номерата на делата да бъдат огласени. ЗДОИ не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите, мотивира се заместничката на Иван Гешев. Според нея номерата на делата могат да се дават само с разрешението на наблюдаващия ги прокурор. 

Макар и да не се иска достъп до материали по преписките, номерата им и наблюдаващите ги прокуратури са достатъчни, за да бъдат идентифицирани и затова на практика и номерата са данни от материалите по делата, смята Филипова. И допълва, че освен всичко номерата на делата не са информация, от която гражданите да си направят изводи за работата на прокуратурата, тъй като тези данни "сами по себе си не изразяват същността на прокуратурата като част от съдебната система".

Наскоро Теодора Георгиева, която е българският представител в ЕППО в Люксембург обясни, че едва на 31 май там е получена поисканата актуална справка от българската прокуратура. "В нея е посочено, че става въпрос за приблизително 200 досъдебни производства и приблизително 50 преписки за такива престъпления", каза тя в интервю за "Капитал". По думите ѝ ЕППО очаква много дела от България.

"Очаквам да бъде ускорен трансферът на делата и случаите от България, по които ще работи европейската прокуратура". Това обяви и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши на 11 юни по време на брифинга си пред българските медии.

Както "Сега" вече е писал, под шапката на Люксембург се очаква да минат дела за случаи като този за разкритията на ОЛАФ за тежки нарушения при поръчка на българското МВР, с която са купени стотици джипове. През февруари скандалът допълнително нагнети напрежението между президента Румен Радев и вече бившия премиер Бойко Борисов. Октомври 2020 г. пък Гражданското сдружение БОЕЦ сезира Кьовеши за факти и обстоятелства около изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия. Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища, както и как точно се строят те.

Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков също се закани да прати няколко казуса на Кьовеши - реставрацията на местността Яйлата, "Квадрат 500", и проекта за Ларгото.

"Сега" научи, че в списъка, пратен от прокуратурата пък е делото срещу певицата Лиляна Деянова-Лилана, която преди година бе обвинена за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и брат ѝ - известният бийтбоксър Александър Деянов-Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров.

Друго дело, което отива при Кьовеши, е срещу бизнесмена Миню Стайков, за когото прокуратурата твърди, че участвал в злоупотреба с евросредства по програмата "Млад фермер". Наскоро Стайков осъди държавата в Страсбург заради дългия си арест.