Иван Гешев удържа на заканата си след изслушването в Народното събрание пред правната комисия. Той заяви, че ще иска от Конституционния съд да махне задължението на обвинител номер едно да се отчита на всеки три месеца в пленарната зала. В кулоарите на Народното събрание Гешев беше категоричен, че не е задължен по конституция да дава отчет пред депутатите на всяко тримесечие. 

Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на чл.24 и на част от чл. 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). В искането се сочи, че те противоречат на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт.

Съгласно чл. 24 от ПОДНС „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в Комисията по конституционни и правни въпроси на НС се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата.

Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от КРБ и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата.

В решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Конституционният съд е посочил, че: „Основният закон  ясно е  установил пределите на  сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт - до годишните доклади, както и  други доклади, които са  с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.

В искането на главния прокурор до КС се посочва, че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, нарушава баланса между властите в противоречие с чл.8 и чл.117, ал.2 от КРБ и излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти.

Другата разпоредба – на чл. 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта относно  отправянето на препоръки и отчет за изпълнението на препоръките към прокуратурата също „разширява“ и допълва по недопустим начин разпоредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.

В решение на КС №5 от 17 май 1995 г. се посочва, че с оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт.