18 Ноември, 2026

Хиляди гигантски китове доплуваха до Гренландия заради топенето на ледовете

Снимка: EPA/BGNES

През лятото на 2024 г. в Гренландско море са доплували приблизително 4000 гърбати, 6000 ивичести и 6000 малки ивичести китове

Морският лед край Източна Гренландия изчезва, което позволява на гигантски китове да се възползват от променящите се условия и да навлизат в места, които преди са били недостъпни за тях

Това е заключението на проучване, продължило няколко десетилетия, в рамките на което са регистрирани и заснети стотици от най-големите китове в света, включително гърбати, малки ивичести и ивичести китове, които през лятото се хранят във води край бреговете, освободени от леда.

Исторически тези морски бозайници не са се срещали в тези места, тъй като ледът е блокирал достъпа им до крайбрежните води, съобщава EPA/BGNES. Сега, когато климатичните промени затоплят морето и топят леда, те са започнали да се адаптират.

Учените описват резултата като сезонни арктически „пиршества за хранене“ – част от мащабна промяна в морската екосистема покрай бреговете на Източна Гренландия. Промяната е драматична. При корабни проучвания в района не е регистриран нито един гърбат кит до 2006 г. През 2007 г. са забелязани 7 гърбати кита, а до 2024 г. броят на регистрираните при корабни наблюдения морски бозайници достига 150.

Първите систематични въздушни проучвания на ивичестите китове – група, включваща ивичести, малки ивичести и гърбати китове – край бреговете на Източна Гренландия са проведени от изследователите през летата на 2015 и 2024 г. Учените са комбинирали тези данни с проследяването на 15 кита, снабдени със сателитни устройства, както и с информация от ловци инуити.

Така те са изградили цялостна картина на това, което водещият изследовател проф. Мадс Петер Хайде-Йоргенсен определя като „голяма промяна в екологичния режим“.

През лятото на 2024 г. в Гренландско море са доплували приблизително 4000 гърбати, 6000 ивичести и 6000 малки ивичести кита. Изследователите са поставили сателитни устройства на някои от китовете, за да проследят сезонните им придвижвания.

Проф. Хайде-Йоргенсен от Института за природни ресурси на Гренландия посочи пред BBC News, че промените в района са „вероятно най-радикалните, които можем да наблюдаваме някъде в субарктическата зона“. Тази промяна е обусловена от повишаването на температурите на морската вода и наличието на повече храна. Изглежда, че китовете се хранят с риба, която е навлязла в затоплящите се води край Източна Гренландия.

Учените изчисляват, че трите вида китове биха могли да изяждат най-малко 800 000 тона риба и крил по време на летния сезон на хранене.

Други експерти изразяват притеснение, че проучването показва приток на китове от Западна Гренландия. Това е чувствителен въпрос в Гренландия, където ловуват някои видове китове.

Учените обаче посочват, че резултатите показват как тези „опортюнистични“ ивичести китове изглежда се адаптират към промените и дори могат да се възползват от тях.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)