Популизмът също е ситуативен, възниква "народ" ad hoc, който може да бъде използван на изборите и после да бъде забравен

Карнеги център публикува откъс от книгата на Глеб Павловски "Това НЕ е пропаганда"

Трудно е да искаме от идеологията да не бъде идеология, по определение тя е лепилото на обществените структури, тяхното сцепление чрез съзнанието, посредством което се възпроизвежда именно дадена социална структура, а не някаква друга, произволна...
Марксизмът беше идеология, която осигуряваше сцеплението на съзнанието на гражданите на съветската империя, нейните сателити и жителите на страните от Източния блок. И при това, да припомним, че самите класици на марксизма наричат идеологията

 "лъжливо съзнание"

Да се питаме защо идеологията е некритична означава да изказваме абсурдна моралистка мисъл.
Същото е и с пропагандата: трудно е да искаме от нея да не бъда лъжа и да не притежава свойства като натрапчивост и кресливост. 
Освен това от времето на класическата Студена война пропагандата силно се е променила, модернизирала се е, усвоила е нови технологии и е създала цели пазари не толкова на идеи, колкото на идентичности.
Ефективността на идеологията се състои не в действието на това, което тя говори, а в това, което не позволява да бъде казано. 
По този начин работи и досега руската пропагандна машина – тази нейна част, която още не е модернизирана и напомня димящ съветски завод: запушва усти, цензурира текстове и медии и натрапва своята гледна точка чрез държавните медии.
Но в новия свят – светът на постистината – може да се говори абсолютно всичко. Вместо заглушителите от комунистическите времена – информационен шум. 
Преди беше ясно: това, което заглушават е забранено, забраненото е истината. 
Сега какафонията от факти, постфакти и мнения е толкова силна, че обикновеният потребител не е в състояние да отличи важната информация от боклука, информацията от манипулативния фейк. 
Информационният шум излезе на пазара и побеждава този, на когото повярват.
Опитните манипулатори могат да осъществяват 

"цензура чрез шум"

Вместо дефицит на информация - "информационно изобилие". До такава степен, че неподготвеният потребител на информация не може да различи факта от манипулативния трик.
Ако, например, сега на потребителя се казва, че Горбачов, Елцин и Западът са излъгали всички и в Катин през 1940 година полските офицери са разстреляни не от КНВД, а от германците, и който твърди друго се опитва да поругае светостта на руската победа във Втората световна война - то най-вероятно той ще повярва на новата версия на фейка, отколкото на многократно, с документи, с материали от официални разследвания, доказаните факти.
Това е "въпрос на вяра". Вярата е емоция. Даже документите не са в състояние да надвият емоцията.
Светът стана такъв буквално пред очите ни, за някакви си десетина години.
Съвсем неотдавна наблюдателите говореха за противопоставянето в информационната война между "партията на телевизора" и "партията на хладилника", а неуспехите се обясняваха с липсата на достъп до екрана.
Сега тази бинарна конструкция вече не съществува: интернет вече не е зона, окупирана само от либералите и демократите, при това телевизорът запази своята убийствена пропагандистка функция. И все още има значение.
Хората вече не гледат телевизия по 24 часа в денонощие. Те (младите) вече седят по 24 часа в денонощие в интернет. Но там ги очаква нещо по-лошо от телевизора: 

"Тролинг стоунс" - тролове, ботове и киборги

И се оказа, че социалните мрежи като източник на информация са се превърнали в политически капан.
Вече не съществува институция, която да установява кое е истина и кое лъжа, а разликата между тях вече съвсем изчезва. 
Ето как изглежда "механиката" на глобализираната дезинформация и вербовка": всеки човек, от всяка точка на света може да повлияе върху всички останали:
- Руски хакери пускат в мрежата реклама за проститутки в Дубай смесена с анимирани мемове в подкрепа на крайнодесните в Германия. 
- "Внедрен" космополит, седейки в дома си в Шотландия насочва активистите как да избягат от полицията по време на размириците в Истанбул. 
- Зад препратките на айфона се крие ПР на "Ислямска държава".
В този свят авторите изчезват. В този свят няма авторитети. По-точно, тези авторитети са силно индивидуализирани и случайни. 
И с тяхна помощ върви активна търговия с лъжи и идеология. 
А на мястото на фейсбук- и туитър-революциите дойде контрареволюцията на ботовете.
Как работят техните фабрики можем да разберем, ако погледнем "как го правят в Русия".
В историята за сътрудничеството между най-обикновени журналисти с фабриката за тролове, са скрити едновременно няколко теми: и баналността на злото, и злото като норма, и привикването към тази норма не само от тези които произвеждат фейк, но и от тези, които употребяват тази дезинформация. И накрая, това е история за конформизма - готовността да работиш като трол и киборг.
Никой от тези "работници във фабрики" не нарича себе си "трол". Мнозина от тях са приятни млади хора с открити и дружелюбни лица, при това, те без да им мигне окото унижават, оскърбяват и заливат с помия своите жертви.
Фабриката работи в унисон с целия държавен комплекс за дезинформация. И никой вече няма време да чете статии, но всички знаят как да ги коментират. Хората, които смятат, че са неуязвими пред телевизионния информационен поток, се оказаха беззащитни пред съобщенията в социалните мрежи.
Реалност става не само лъжата, произведена във фабриката, самият факт на съществуването и вече се възприема като нещо нормално.
Новите медии ни изглеждаха прозорец в бъдещето, а вместо това те ни върнаха в миналото.
Времето на големите идеологии си отиде, на мястото на лявото и дясното дойдоха емоциите и ситуативните съюзи и идентичности.
Например, "Концепцията за най-малкият общ знаменател" на сръбския опозиционер Срджан Попович вече се ползва и от протестиращите и от властта.
Идентичностите се формират за кратко време и те могат да бъдат изграждани около много малка или изглеждаща малка обща платформа.
При това, основата за обединението и идентичността, като правило е максимално радикалната позиция.
Идентичностите се раждат в яростни интернет-спорове, и колкото по-дълго продължава обсъждането, толкова по-категорични стават коментарите и това, което вече само условно можем да наричаме "аргументи".
Социалните мрежи стимулират все по-поляризираното поведение, в резултат на което аудиторията изисква по-хипертрофиран контент или откровена лъжа. 
Фейк-нюз са резултат от това как са конструирани социалните мрежи.

Социалните мрежи са "мини-машина" на нарцисизма",

който никога не е удовлетворен до край и за да привлечем по-голямо внимание започваме да заемаме все по-радикални и радикални позиции. 
Точно така започват да работят и политическите машини и механизмите за дискредитация на противника. 
Популизмът, който също вече е ситуативен, поражда понятия "народ ad hoc", "pop-up-народ", който може да бъде използван на избори и после забравен.
"Балоните" на идентичността се надуват, пукат се, а след това се появяват в някаква друга форма. В тази игра побеждава най-гъвкавият и способен да разположи по новому железните стружки на различните интереси около новите магнити на смисъла.
Такъв е и "балонът" на така нареченото "путинско мнозинство", разновидност на "народ", и той, трябва да признаем, просъществува по-дълго, отколкото предвиждаха времевите граници на една президентска предизборна кампания.
В резултат на всичко това имаме много по-сериозен процес: обезценяване на истината, свидетелствата вече не впечатляват.
Днес всички знаят всичко. Има маса видеоматериали, терабайти свидетелства и примери за престъпленията в Сирия, например. Но реакцията е обратно пропорционална на броя на свидетелствата. 
Информационен шум...
Истински глобализирани днес са само информационните войни, а думите, които някога имаха значение, сега са мъртви.
Това не е идеология, а чистата истина
Комунистическата идеология беше тромава, но до последния момент в нея присъстваха някакви идеи, тя беше идейно обвързана.
Но новите идеи нямаха никакви други принципи, освен отрицанието на съветската власт, и затова, буквално веднага след Беловеждските споразумения възникна вакуум.
А аз го почувствах, стана ми ясен още по-рано, по време на първата инаугурация на Елцин...Струва си да се гледа тази реч, тя е някаква невероятна смесица. Бъркотия, хибрид от несъвсеместими теми: и демокрация, и велика Русия. Русия правоприемница на Украйна и Белорусия, между другото. Още тогава - през 91 година. И княз Владимир беше забъркан. 
Това беше опасна пустота, която се запълваше с креативност. На нас ни се налагаше да изобретяваме принципите на работа на политическата система - кой както можеше, кой както умееше. 
Съветската демократична интелигенция погреба Съюза, но на другия ден се оказа, че тя не може да предложи нищо на новата държава, на новата система.
Изучавайки резултатите от социологическите проучвания, открих, че руснаците вярват в противоречия, които не се вписват в предишните понятия "ляво" и дясно". 
Мнозинството от хората вярваха в силната държава, стига това да не предполагаше твърде голяма намеса в личния им живот.
На изборите съветските категории от типа "работническа класа" и "интелигенция" се оказаха безполезни.
По това време агенцията ни, "Фонд за ефективна политика" започна да "маже с тиня" опозиционната комунистическа партия в духа на днешните "фейк нюз" и "виртуали". 
Измисляхме плакати, уж на комунистическата партия, които обявявали скорошната национализация на жилищата. Снимахме видеа, представяни за новини, в които използвахме актьори, играещи активисти на КПСС, които подпалваха антикомунистически книги и вестници. Наемахме астролози, които се появяваха по телевизията и предричаха, че победата на комунистите ще доведе до катастрофални събития, включително война с Украйна.
Новото понятие "путинско мнозинство", доведе до следващото...
Изследванията ни показаха, че избирателят искаше неговият кандидат да нахлуе във властта, от страната на властта — от Кремъл в Кремъл, но не от улицата. Руската улица не се доверява на кандидатите от улицата. Те предпочита нейният избраник да е 

агент в Кремъл, като Щирлиц"

Когато стана ясно, че с най-голямо уважение хората биха се отнесли към "умен шпионин", руски Джеймс бонд на поста президент, Кремъл и неговите олигарси започнаха да търсят потенциални приемници сред бившите служители на КГБ и спряха избора си върху Владимир Владимирович Путин.
Главната цел на "приказката" на президентските избори през 2 000 година беше в това да бъдат събрани в едно всички, които се чувстваха изоставени и захвърлени през годините на управлението на Елцин и да бъдат убедени, че идва последният им шанс да спечелят победа.
Говорим за съвършено различни сегменти на обществено, които в съветските времена биха се оказали от двете страни на барикадата: учители и офицери от спецслужбите, учени и войници — и Павловски ги свързва в едно "путинско мнозинство".
Ние знаехме, че това ще бъде мнозинството на тези, които не бяха представени в системата. Тези, които бяха изгубили. Че трябва да работим основно с губещите - те трябваше да разберат, че това е последният им шанс да спечелят. Втори няма да има.
А това беше твърде широка коалиция. От една страна в нея влизаше армията, недоволна и бедна, мизерна, корумпирана, с корумпирано ръководство. В нея влиза и Федералната служба за сигурност, която при Елцин, фактически, беше извадена извън държавната рамка. От друга страна това бяха научните градчета, институтите, цялата наука. Също лекари и учители. Ето такава една парадоксална коалиция, която трябваше да бъде обединена около някакъв наратив.
Едва няколко десетилетия по-късно, в епохата, когато са отмрели всички мощни стари идеологии заедно с ясно разграничаваната конкуренция на политическите идеи проумяхме, че главната цел е да бъдат "запленени" различни групи с помощта на понятието "народ", да бъдат събрани около неясната, но силна емоция, която всеки може да интерпретира по своему, а след това този съюз да бъде скрепен с разкази за враговете, които заплашват величието на "народа", "страната", "Русия".
Путин спечели изборите — кандидатурата на бившия офицер от спецслужбите действително се оказва пророческо решение във време, когато новините започват да се пълнят с репортажи за ислямски терористи в Чечня, взривяващи бомби в жилищните квартали на руските градове и стотици загиват под развалините. 
След това, в продължение на две десетилетия идеята за "путинското мнозинство" се видоизменяше и "разбъркваше" много пъти, но винаги успяваше да обедини различни групи хора против постоянно променящия се враг: отначало това бяха олигарсите, след това либералите, а след това - целият останал свят.
Путин завладяваше с емоционални призиви от типа "да изправим падналата на колене Русия", политиката се сведе  до набор от местоимения: "те", "ние", "наше", "не наше".
В първото десетилетие на XXI век беше изграден образ на Русия, обкръжена от врагове, и Западът планиращ да превърне Украйна в "огромна зона за изпробване на антируски технологии".

"Путинското мнозинство" става оръжие

 за лишаване на опонентите от легитимност, а разделението на обществото на путинско мнозинство и неговите врагове се превърна в основна политическа тактика.
Гледайки сегашният Запад, ми се струва, че той преминава през същите промени като Русия през 90-те.
Студената война раздели глобалната цивилизация на две алтернативни форми и двете обещаваха на хората по-добро бъдеще.
Несъмнено, Съветският съюз загуби. 
И след това възникна една странна западна утопия на безалтернативността.
От потока идентичности и идеологии западните политици в крайна сметка избраха стратегии, поразително приличащи на стратегии, поразително приличащи на разказаното по-горе, макар и усилени от социалните мрежи и огромните информационни масиви.
В този смисъл Западът в някаква степен се намира в състояние на протопутинизъм.
Впрочем, "електоралният авторитаризъм" не престава да бъде авторитаризъм, само защото е изборен, а "нелибералната демокрация", като вземем предвид отсъттвието на либерализъм, може да се нарича "демокрация" само в кавички.

Превод: Faktor.bg