Глен Грант*

Бях сравнително спокоен през последните няколко месеца, наблюдавайки разгръщането на войната. Но има някои неща, които опитвайки се да я осмисля, трябва да се кажат сега. 
Първото е, че атаките от Русия не са намалели и райони в източната част на Украйна като Бахмут все още са ад на земята. Там украинските сили дават сериозни жертви и понасят значителни материални щети. Повече за това по-късно.

Руснаците продължават да извършват

зверство след зверство

Невероятно е, но за съжаление това е истината. Те убиват затворници, особено войници от батальона Азов, продължават да тероризират цивилни райони в цялата страна нанасяйки ракетни удари. Днес те заплашват да взривят атомната електроцентрала в Запорожие и вече са причинили огромни рискови щети, което дълбоко тревожи международните ядрени експерти. Наскоро обезглавиха затворник и забиха главата му на кол. Накратко, използват методи и действия, които са характерни за средновековието. И е много измамно, ако си мислите, че е достигнато дъното за злото, то става все по-дълбоко и по-дълбоко.

Но това, което ме учудва още повече е броят на страните и лидерите, които все още не мислят, че злото е чак толкова голямо, за да действат и дори да говорят открито. Държавниците, за съжаление, очевидно отсъстват. Въпреки че очаквам лоши неща от Северна Корея, Китай, Иран и Беларус, не мога да проумея действията на "демократична" Индия, Германия, много африкански държави, нито тишината в Южна Америка. Няма ли нищо, което да ги накара да направят разлика между добро и зло, за да заемат  правилна позиция?

Войната продължава. Забележителната е подкрепата на  много страни, които помага на Украйна да удържи фронтовата линия, но все още не е достатъчна, за да обърне тя хода на войната. Надяваме се, че настоящите човешки загуби ще бъдат компенсирани с по-силни и по-добри оръжия и боеприпаси. Използването на HIMARS вече дава своя сериозен резултат, но за тези над 2000 км плюс фронтова линия, техният брой е твърде малък на фона на мащаба на руските сили. Сериозен проблем има с жизненоважното оборудване на пехотата. Загубите от битката с дронове, ръчните радиостанции (като тези по-долу) на Motorola, батериите, нощните мерници, компютри и генератори са

ефективни и безмилостни

Много от тях, ако не и всичките, са подсигурени от доброволни дарения. Особено важни са пикапите и здравите минибуси. Това са жизненоважни съоръжения, които позволяват на войниците да оцелеят в ежедневните битки. С тях може да се доставя  техника, храна, вода и боеприпаси, а ранените и загиналите – да бъдат транспортирани. Ако имат късмет, в най-добрия случай един камион издържа 2 месеца, но много от тях се повреждат или унищожават за дни или от нестихващите артилерийски бомбардировки или заради трудния на места терен. Нуждата от повече от тези техника е огромна.

Завършвам поста си, като благодаря на всички, които подкрепят украинските военни усилия с финансова или материална помощ, но ви моля да не спирате. Всяко евро, долар или паунд помагат. С дрон, струващ около 15000 евро, радиостанции между 900 -1400 евро (плюс лиценза за криптиране) и коли втора употреба на цена от 2-3 хиляди евро, вашата лична подкрепа може да промени хода на военните действия и да спаси някой, който заслужава да бъде жив, да остане жив.

*Глен Грант е британският експерт по отбрана. Той познава отлично българската отбранителна система и беше ключов участник в екипа на Центъра за гражданско-военни отношения, Монтерей, САЩ, който от 2010-2011 г. подкрепи методически реформите в българската отбрана.

Превод: Faktor.bg