Глухото ръмжене срещу ограничителните мерки е добре информирано

Огнян Минчев, Фейсбук

Угнетяващо е да се проследят първите - ФБ - реакции на предложените от здравния министър мерки за ограничаване на епидемията. Калейдоскопичен хаос от мърморене и недоволство, носене на вода от 999 кладенеца за това, че мерките са несправедливи, опасни, разоряващи, изразяващи прикрита корист и т.н. Понякога се чудя - какво може да събуди моралното чувство на българското общество.

Това чувство, което поражда общностно единство и изблик на солидарност на основата на най-простичката човещина. Мрежата е пълна с некролози - на хора от всякакви възрасти, паднали жертва на ковид-а. Вчера пациент на болницата в Бургас се самоуби, хвърляйки се от осмия етаж, защото не можа да понесе страданията на своите събратя по съдба в ковид-отделението. Лекари и медицински сестри изнемогват. Да сте чули някой от тях да пита кога ще му платят повече? Аз не съм чул. Питат кога ще се наспят, кога ще отидат при семействата си, кога ще имат по-голяма сигурност, борейки се на първа линия със заразата. Мнозина от тях лично минаха през ада на болестта. Мнозина загинаха. Не заслужават ли тези хора нашето разбиране, съчувствие, благодарност? 

Глухото ръмжене срещу ограничителните мерки е добре информирано. Недоволните добре знаят, че в съседна Гърция не само има локдаун, но и вечерен час, забрана за излизане и т.н. Така - повече или по-малко - се воюва срещу вируса и в останалата част на Европа. Знаем, но не искаме да си го признаем. По-лесно е да намерим конспирация, виновник и букет формални основания да се измъкнем от ограниченията.

Най-възхитителният аргумент е неспособността на правителството да се справи. Като имам предвид как властта се справя с всички останали неща, склонен съм да допусна, че с пандемията все пак институциите се справят една идея - не повече - по-добре. Може би защото са на поста си тези невероятни, чудесни, кой знае откъде взели се хора с бели престилки, които водят битката на ръба на отчаянието - в пълен контраст с мангъровците, с мърморковците  и с навъсените привърженици на поредната конспиративна теория за вируса като заговор. Освен на медиците, редно е да сторим поклон и на учителите - на тези вече немлади в мнозинството си хора, които също жертват ежедневно живота си за нашите деца. Свалете шапки пред тези хора, господа! И си дайте сметка, че живеем във време, в което всеки от нас трябва да плати данъка за уникалното благо да бъде жив и да живее в общество - в българското общество. Всеки трябва да плати този данък, който се измерва в солидарност, благодарност и отговорност. Усмихнете се, отворете сърцата си - нека поне за малко бъдем едно цяло, да бъдем общество! Оставайки различни - и в състезание помежду си.