След атаката на Хамас от седми октомври Израел не спира въздушните удари срещу ивицата Газа. На Западния бряг на река Йордан хората са изпълнени с гняв. Eкип на Дойче веле беше в Рамала. Ето какво разказва Макс Цандер.

***

В петък следобед улицата, която води към джамията "Абдел Насър", е пълна с хора - вярващи, насядали по килимчета на асфалта, шалове или кашони, или просто коленичейки директно на улицата, докато от високоговорителите на джамията се разнася гласът на имама.

Хората го слушат внимателно. В Рамала, в окупирания от Израел Западен бряг на река Йордан, палестинците следят какво става в ивицата Газа и какви са световните реакции. През последните седмици там се състояха няколко протеста - така е и днес.

Палестинската автономна власт буди гняв

"Свобода за Палестина", гласят призивите, в които се долавя и гняв. А той е насочен срещу израелските въздушни удари срещу ивицата Газа, срещу солидарността на Запада с Израел, срещу израелските окупатори на Западния бряг, срещу палестинската автономна власт.

Западният бряг на река Йордан не е под управлението на Хамас, а се ръководи от доминираната от "Фатах" палестинска автономна власт. Тя е смятана от мнозина за слаба, корумпирана, несопсобна и неефективна, особено в сегашната ситуация.

Заместник генералният секретар на "Фатах" Сабри Сайдам споделя пред ДВ, че според него вина за положението носи най-вече Западът. Той припомня речта на президента Махмуд Абас пред ООН в Ню Йорк с изразеното от него предупреждение, че световната общност е изоставила палестинците. "Автономната власт носи отговорността за защитата на своите граждани. Но Израел обезсилва нейните действия и създава нови и нови пречки."

Солидарността с Хамас расте

Между партията "Фатах" и Хамас съществува историческа вражда. Но протестиращите по улицата развяват не само палестинския флаг, а и знамена на терористичната организация - мнозина на Западния бряг я възприемат като единствения глас, който им остава. Като професор Исла Хиджаб, която първоначално отказва да говори с нашия екип, но впоследствие се съгласява. "Ние не сме терористи, борим се от над 70 години за нашите права", казва тя пред микрофона на ДВ. Тя смята, че Хамас е част от палестинското общество и точно така трябва да се приема.

Според нея Германия, а и други страни, имат двойни стандарти, що се отнася до живота на израелците и на палестинците. "Ние бяхме колонизирани, потискани, в Газа се провежда геноцид и западните медии си затварят очите за тези факти, за да повтарят като папагали, че Израел има правото да се защитава."

Много от хората на Западния бряг на река Йордан имат семейства в Газа - загубили са близки или живеят в страх, че може да им се случи нещо. Като протестиращата Хиям Ибрахим. "Те бомбардират сгради, в които има цивилни граждани - това е позор, защо го правят? Дъщеря ми, която е там, ми каза: Треперя, не издържам бомбардировките, всеки ден падат бомби, всеки час. Не можем да спим", разказва жената. Тя не може да прости и на арабските държави. "Те ни изоставиха напълно", казва жената.

2023 донесе много смърт на Западния бряг

Събитията в Газа предизвикват гняв и отчаяние у палестинците на Западния бряг. Но за тях ситуацията се бе влошила значително и преди 7 октомври - денят, в който Хамас нападна Израел. По данни на ООН 2023 година е била най-смъртоносната на Западния бряг от 2008 насам. Преди войната тази година там при сблъсъци са загинали над 29 израелци, предимно заселници. От палестинска страна жертвите са 189, загинали при стълкновенията с израелските военни или с въоръжени заселници. Международният наказателен съд на ООН определя израелските селища на Западния бряг за незаконни от гледна точка на международното право.

В седмиците от избухването на войната насам загинаха още десетки палестинци. Една от причините е разширяването на военните операции, в рамките на които до момента бяха задържани стотици палестинци. Но и насилието от страна на еврейските заселници е нараснало. По данни на палестинската правозащитна организация "Ал Хак" от 7 октомври досега в сраженията с израелски войници и въоръжени заселници са загинали 80 палестинци, включително 20 малолетни.

Накрая се чуват изстрели...

Улицата пред джамията "Абдел Насър" постепенно се изпразва. Демонстрантите се отправят към един израелски контролно-пропускателен пункт. Останали са само част от протестиращите, сред тях са и няколко младежи с качулки. На кръговото, намиращо се на около 200 метра от еврейското селище Бейт Ел, групата се събира под покрива на една бензиностанция. Встрани стоят линейки на Червения полумесец, както и парамедици с ярки жилетки, на които на арабски и английски език пише: "Не стреляйте, аз не съм мишена, аз осигурявам първа помощ". 

Някои младежи подпалват автомобилни гуми - целта е димът да попречи на видимостта на израелските войници, които са заели позиции на високите бетонни стени на селището. Ситуацията е напрегната. Малко момче с жълта превръзка на главата търкулва гума в огъня и се отдалечава. От време на време от тълпата излиза по някой младеж с качулка и хвърля камък с прашка по посока на войниците. Не е ясно дали може да уцели нещо на такова разстояние.

Един от хвърлящите камъни е само на 14 години. На въпроса защо е тук той отговаря, че иска да защити страната си и да покаже на евреите, че има съпротива и хора, които обичат страната си.

Израелските военни не само наблюдават ситуацията. Те произвеждат и изстрели. Един мъж пада на земята. Веднага други мъже го вдигат и вкарват в притеклата се на помощ линейка. До една от колонките на бензиностанцията ясно се вижда кръв. В изявление за ДВ израелските сили за отбрана посочват, че са използвали наред с други средства и бойни патрони, за да прекратят бунта.

В края на деня Червеният полумесец преброява 16 ранени - само в Рамала.