Николай Василев*

Изказванията на министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, на вицепрезидента Дж.Д. Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността и особено абсурдните нападки на президента Тръмп срещу президента Зеленски разтресоха Европа, но разбиха една основна опорка на Путинистката пропаганда, а именно, че войната на Русия в Украйна е преди всичко конфликт между Русия и САЩ, докато Украйна е прекия, а Европа косвения потърпевш. Откъдето следва, че ще има мир когато Америка престане да насъсква Украйна срещу Русия. Тогава последната ще се върне където ѝ е мястото - в "Руския свят, а европейските държави ще могат да си сътрудничат с Москва, негласно приемайки, че дори съвместно да са икономически гигант, за разлика от САЩ и Русия

са геополитически джуджета.

Това е структурата на света, за която Путин воюва и която изглежда приемлива за Доналд Тръмп.

От словото на президента Зеленски стана ясно, че Украйна е готова да продължи да се сражава, за да не допусне реализацията на подобна визия. Но дали ще има сили да удържи зависи до голяма степен от това, доколко Европа ще приеме подобна присъда на историята.

Времето, в което старият континент живееше в американски кувьоз приключва. За да стана обаче той глобален геополитически играч, трябва да се промени и то много бързо. Но за да "порасне", Европа не трябва да се обижда от думите на Ванс, а да си даде сметка, че някои от нещата, които той каза са верни!
Ако ЕС страни не иска да се превърне в куп "безсубектни" геополитически джуджета, които трябва да „лавират и балансират” между великите глобални сили, той

трябва бързо да се промени.

Нужно е да разбере, че за да може да се радва на свободно движение в рамките на континента, ще трябва да наложи строг и координиран контрол на външните си граници. Да се съобрази с волята на своите избиратели и да преустанови масовата имиграция на хора от Третия свят, включително на такива, които, бягат от войни и други катаклизми, чиито брой, за съжаление ще се увеличава. Както и да приеме политика на незабавна екстрадиция на всички, които нарушават законите на страните домакини. Разбира се, на вече пристигналите емигранти трябва да бъде позволено да съхраняват своите култури, но мултикултурализъм не може да означава право на общностите да живеят по различни закони и правила, или да показват незачитане, а още по-малко обида от европейските традиции.

Свободата на словото не може да бъде санкционирана с оправдания за борба срещу езика на омразата.
Дж. Д. Ванс е прав, когато казва, че игнорирането на разбиранията и притесненията на широки обществени прослойки, поражда напрежение. То обаче ескалира в подкрепа на центробежни сили, които рушат единството както на Европейския съюз, така и на Запада като цяло, а от това е от

ползва единствено на Путин.

За да бъде спасен европейския проект, трябва тези въжделения да бъдат инкорпорирани в него, за да не работят в негов ущърб.

Не трябва да имаме съмнение, че това е безкрайно трудна задача.

Тъй като не съществува емоционално подплатена европейска идентичност. За много западноевропейски избиратели свободата на движение дори в рамките на вече разширения ЕС е неприемливо. За много от тях българите и румънците изглеждат толкова „чужди”, колкото сирийците и афганистанците. Когато гласуваха за Брекзит, много британци гласуваха срещу свободното движение е рамките на ЕС. По същия начин, мнозина в Испания или Португалия не са убедени, че Русия някога може да бъде заплаха за тях. И което е особено притеснително за нас, малко българи ще разглеждат евентуално руско нападение над балтийските страни

като нападение срещу България,

а дори да има нападение срещу нашата страна, ще има и такива, за които то ще е добре дошло!

Досега единството на ЕС се поддържаше с потискане на националистичните емоции, което само по себе си генерираше отрицателна енергия срещу „бюрократите в Брюксел”. И тъй като, както е забелязала Маргарет Тачър, няма единно европейско обществено мнение, ЕС не може да бъде управляван демократично. Всяка нация представлява отделно политическо тяло и общественият дебат се води в защита на националните интереси. А общите правила се формират от неизбрани от никого бюрократи.

Винаги съм критикувал „евроголизма” – идеологията за обединяване на Европа, с оглед нейното еманципиране от Америка като нереалистично и ненужно. Нереалистично, защото много европейски държави се чувстваха по-близки до САЩ, отколкото до други членки на ЕС. Втори, защото НАТО даваше надеждна закрила и нямаше нужда от дублирането ѝ от европейска такава. Но, ако процесът на превръщане на САЩ от защитник на международния правов ред към суперсила, която преследва тясно национални интереси и разглежда обединена Европа като потенциален конкурент продължи, то

проектът за федерация от Атлантика до границите на Русия и Турция става безалтернативен.

Но дали този проект, който за мнозина изглежда като „спуснат отгоре” може да заживее свой емоционален живот – това е съвсем друг въпрос. Тръмп, Путин, а може би и Ердоган ще направят всичко по силите си, това да не се случи!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.