Роман Гончаренко, Дойче веле

Вчера руският президент Владимир Путин беше вездесъщ. Кадрите с неговия лик се въртяха навсякъде - на най-високия връх в Русия, в утробата на московското метро, по фасадите на небостъргачите в столицата. Бързо разбрахме защо е искал да го види целият народ: в своето слово за състоянието на нацията руският президент оповести мащабни конституционни реформи, които за пръв път очертават пътя към запазване на властта и след края на сегашния Путинов мандат през 2024 година.

Всички се изненадаха, макар че редица наблюдатели вече от доста време очакваха нещо подобно. Това си беше истинско политическо земетресение, а последният тежък трус дойде няколко часа по-късно, когато правителството на Дмитрий Медведев подаде оставка.

Проблемът "2024"

Русия няма време за губене, заяви президентът в началото на речта си. Както се и очакваше, Путин посвети голяма част от изявата си на социални обещания, насочени към повишаване на ниската раждаемост в страната. Но същинската причина да се бърза е всъщност политическото бъдеще на самия президент. Путин вече заема стартова позиция, за да се справи с „проблема 2024", както в Русия наричат въпроса дали той ще съумее някак да запази властта си и след изтичането на сегашния му мандат. Защото, според конституцията, след два шестгодишни мандата Путин няма право повече да се кандидатира за президент.

В плътен слой обещания за благополучие кремълският лидер опакова същинското си послание: чрез реформите в конституцията изцяло ще бъде променена и политическата система в страната. Този ход е типичен за Путин. Няма спешна нужда да се променя конституцията от 1993 година, каза първо той, а след малко вече изброяваше предложенията си за сериозни конституционни реформи. Реформи, които народът трябва да одобри, поясни президентът, без да споменава думата „референдум". Допитвания до народа в Русия не е имало от десетилетия.

Планът на Путин предвижда няколко съществени политически корекции. Долната камара на руския парламент ще получи повече права и занапред ще избира министър-председателя и правителството, което досега беше в компетенциите на президента. Путин явно смята, че Думата винаги ще взима решения по негов вкус. Той горе-долу така го и каза: повечето партии в парламента били „патриотични". Разбирай - изпълняват волята на Кремъл.

Освен това Путин предложи ясно формулирани критерии за допускането на бъдещи кандидати за президентския пост: да са живели поне 25 години в Русия и да не притежават друго гражданство. Тези предложения целят отстраняването на опозиционни политици в изгнание като Михаил Ходорковски. Или на противници като Алексей Навални, който преди едно десетилетие пребиваваше в Йейлския универститет, тоест - извън Русия. Министрите и депутатите също трябва да притежават единствено руско гражданство, уж за да не се поддават на натиск от страна на Запада. За продължаващия сблъсък със Запада говори и още една идея на Путин: занапред конституцията трябвало да скрепи върховенството на руските закони над международното право.

Два възможни пътя

Очертаващата се нова пирамида на властта отваря пред Путин два възможни пътя. Той би могъл отново да стане министър-председател - както в периода 2008-2012 година. Може и да нагласи нещата така, че да го изберат за председател на друг важен орган: Държавния съвет, чиито компетенции президентът също иска да разшири чрез конституционната реформа. Едно обаче е сигурно: Путин няма никакво намерение да се отказва от властта в Русия.

Той самият, а и цялата страна, в момента навлизат в нова фаза, чийто финал е неизвестен. 2024 година изглежда далеч, но на Путин въпреки това не му остава много време. Защото още догодина в Русия ще има парламентарни избори. Дотогава кремълският властелин иска да приключи реформата. И тъй като в момента здраво държи юздите в Кремъл, Путин има отлични шансове още дълго време да определя съдбините на Русия.