Голяма лакомия тресе левицата, прилича на златотърсачите от американския Клондайк

Юлиана Методиева

Бандитски набези върху българската литература извършва „Изправи се България“. Вярно, Мая Манолова е ноторно известна с крадливите си стъпки и стъпчици в неособено успешната си партийна кариера. Дали ще вземе уж своето от хазартния бос Васил Божков, или ще посегне на чуждото каквото е поезията на Никола Й. Вапцаров, все е кражба. Най-добре е да уволни пиарите си.

Кандидатът за кмет на София Никола Вапцаров е не по-малко крадлив. Този относително млад човек ловко капитализира роднинската си връзка с разстреляния през 1942 г. поет със същото име.  На представянето си той изтъкна как стихотворението "Вяра" е вдъхновило мотото на кампанията му - "Вяра за София".

Що за нахалство!

Личността на Никола Йонков Вапцаров се превърна в терен на битки за паметта му още след падането на Берлинската стена. Marin Georgiev започна пръв с изследването „Трети разстрел“, където откри неизвестни петна от миналото на поета. Ивайла Александрова пък се качи на раменете му и написа обемист опус по същата тема. Накратко, преходът от развит социализъм и комунизъм към демокрация разпарчетоса историята на автора написал „Ти помниш ли морето и машините“. Все по-неясно е къде започва терористът и къде свършва поетът. 

Тъкмо върху тези парчета от левия поет, до скука преподаван в училище като "пролетарски интернационалист", забиха партийните си знамена Манолова и потомъкът на Вапцаровския род. Един вид, Никола Йонков е наш, социалистически, затова и ще използваме стиховете му както намерим за добре! Нещо като златотърсачите от американския Клондайк. Който стигне пръв до златната мина, забожда знаменцето и вика „мой, мой, мой“.

Мераклията за кмет на София и потомък на поета от Банско каза, че не се срамувал от миналото си (махленска задявка с номинирания Васил Терзиев, оказал се с предълга рода в ДС). Казва, че се „гордее" с Никола Йонков Вапцаров, защото бил "гениален поет и борец за свобода, и участник в съпротивата по време на Втората световна война“. Голяма лакомия я тресе левицата с нейните крилца и кълки. Ботев е нейн, Левски е нейн, дори Панчо Владигеров с неговата рапсподия „Вардар“ стана задължителен саундтрак на ТодорЖивковите пиар кампании!