"Отговорите, които сме си дали в последните 20-25 години като консенсус, е, че този модел е добър - хората вярват в това"
Идеята за прехвърляне на средства от втория пенсионен стълб към държавното обществено осигуряване е погрешна, тя засяга интересите на милиони хора.
Това заяви пред бТВ бившият финансов министър Владислав Горанов във връзка с обсъжданите промени в пенсионния модел и комуникацията между Министерството на финансите и Европейската комисия около подготовката на бюджета.
Горанов отхвърли твърденията на Атанас Пеканов, че е координирал комуникацията по този въпрос.
„Не знам откъде е хрумнало това на господин Пеканов, аз се лаская от това, че ми се придава такава значимост... Ако аз координирах тази комуникация, повярвайте ми, нямаше да бъде предложен такъв бюджет.“ - коментира той.
Той подчерта, че не е участвал в кореспонденцията и няма достъп до нея, но е категоричен, че подобна промяна в пенсионната система не би била правилна:
„Ами искам да ви кажа, че не съм участвал в комуникацията между Министерството на финансите и европейските институции и за съжаление нямам този достъп до тази кореспонденция, но пак казвам – със сигурност идеята за подобни лесни пари от втория стълб към Държавното обществено осигуряване е погрешна.“
Горанов уточни, че самото обсъждане на промени в пенсионния модел не е проблем, но подобни решения трябва да бъдат разглеждани открито и с ясна оценка на последствията.
„Ако се обмисли такава идея, тя по принцип е легитимна", посочи той.
Според него проблем възниква в случай, че се потвърди изнесената от "Демократична България" информация - че властта е излъгала.
По думите му, за да се вземат средства от втория стълб ще е нужно прекрояване на пенсионния модел "с всичките плюсове и минуси“.
Горанов припомни, че е участвал в създаването на сегашния пенсионен модел преди повече от 25 години, когато е била извършена промяна в законодателството и от Кодекс за задължително обществено осигуряване то е прераснало в Кодекс за социално осигуряване.
Според него основният проблем в сегашната ситуация е начинът, по който изпълнителната власт комуникира намеренията си:
„Лошото е да се лъже от страна на изпълнителната власт. За мен тук е скандалът. За мен тук е скандалът (защото аз съм предлагал също промени в пенсионния модел в края на 2014 г. - началото на 2015 г., някои от тях се приеха). Но грешката в комуникацията, която се допусна (ако е вярно това, което се твърди от „Демократична България“ - аз не мога да го потвърдя, не мога и да го отрека), е, че подобни мерки се обсъждат на тъмно и без да се поема отговорност за тях.“
Какви са рисковете за втория пенсионен стълб?
По думите на Горанов основното предимство на втория пенсионен стълб е, че средствата в него са лични спестявания на гражданите, управляват се от пенсионни фондове, носят доходност и може да бъдат наследявани.
Той предупреди, че пренасочването им към Държавното обществено осигуряване би премахнало значителна част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб.
„Плюсове, ако има някакви: евтино фискално решение, с което едни вноски - които са по същество частни и служат за натрупване, изграждат финансова инфраструктура на втория стълб и са собственост на хората, и се унаследяват, и носят доходност - се прибират и се преместват в Държавното обществено осигуряване, което е един кюп, който работи на разходопокривен принцип. Премахва доста голяма част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб, и в крайна сметка хората приемат тези средства като свои, има се предвид, че те дори могат да бъдат унаследявани, и това нещо засяга интереса на милиони хора.“ - подчерта Горанов.
Той направи сравнение с други държави от Източна Европа, които в края на 90-те години са въвели сходен на българския модел, известен като чилийски модел. Част от тях впоследствие са преразгледали пенсионните си системи.
Според Горанов обаче най-важният въпрос е дали България иска да запази сегашния модел, или да го промени:
„Но пак казвам - честният разговор е: запазваме ли сегашния модел, или не го запазваме. Отговорите, които сме си дали в последните 20-25 години като консенсус, е, че този модел е добър. Хората вярват в това и видяхте реакцията на гражданите от опита този модел да бъде преразгледан или по някакъв начин подложен под съмнение.“
Бившият финансов министър открои и два макроикономически риска.
Според него прехвърлянето на средства към Държавното обществено осигуряване може да доведе до поемането на допълнителни ангажименти, без да е ясно дали бъдещите приходи ще бъдат достатъчни за тяхното покриване.
От друга страна, подобна стъпка би намалила инвестиционния потенциал на пенсионните фондове. Горанов определи като добра идея възможността средствата, управлявани от пенсионните дружества, да бъдат използвани за инвестиции в публична инфраструктура чрез различни форми на публично-частно партньорство, включително концесии.
Той обаче постави под въпрос дали подобни разговори не са водени паралелно с обсъждането на прехвърляне на средства към НОИ, без пенсионните фондове да са били информирани:
„И в същото време зад гърба на фондовете (ако е вярно, продължавам да повтарям, че аз не съм видял оригинална кореспонденция в ръцете си между Министерството на финансите и Европейската комисия, за да твърдя дали е вярно, или не е вярно)..." - заяви той.
Горанов припомни и че през миналата година е била завършена реформата в Кодекса за социално осигуряване, която предстои да се приложи на практика. Тя ще даде възможност на хората да избират различни инвестиционни стратегии според възрастта си – по-динамични или по-консервативни.
Според него не е правилно да се ограничава ролята на пенсионните фондове.
Горанов критикува и бюджета за 2027 г.
Бившият финансов министър определи бюджета за идната година като лишен от ясна визия за реформи и развитие:.
„Бюджетът трябва да бъде инструмент за даване на перспектива за градеж, за развитие. Докато първият бюджет, откакто правителството на Румен Радев е на власт, не показва минимална идея за политическа саможертва в полза на някаква ефективност или някаква реформа.“
Като пример за смели политически решения той посочи управлението на Иван Костов след 1997 г. По думите му тогава са били предприети тежки и непопулярни реформи, включително увеличаване на данъците, въвеждане на ДДС и съкращаване на неефективни разходи. И това е правителството с най-продължително запазване на одобрението по-високо от неодобрението. Горанов добави, че при първото правителство на Бойко Борисов от 2009 г. също е имало политическа подкрепа за предприемането на промени.
Според него сегашното управление разполага със значителна парламентарна подкрепа, но не използва политическия си капитал за реформи.
Още от България
Социалната комисия в парламента прие на първо гласуване проектозаконите за държавния бюджет и ДОО
Министър Ефремова отбеляза, че в ситуация на свръхдефицит най-лесното решение би било да се замразят всички социални плащания, да се ограничи подкрепата и да се прехвърли тежестта на фискалните ограничения върху хората
Дарители патриоти обединиха усилия, за да издигнат паметник на българската азбука в Лос Анджелис
Бронзовият монумент, дело на скулптора Бронислав Ликоманов, ще бъде официално открит на 22 ноември.
Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС