Гордана Силяновска: Конституционните ни съдилища не са под юрисдикцията на България

Конституционните съдилища не са под юрисдикцията на съседни политици и решенията на този съд са окончателни и не подлежат на коментар.

Това заяви македонският президент Гордана Силяновска Давкова във връзка с писмото на българския външен министър Георг Георгиев до колегите му от ЕС. В писмото си Георгиев казва, че инициативата на бившата депутатка Лиляна Поповска да оспори протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция е ненужна провокация и правно абсурдна процедура, съобщи „Свободна Европа“. 

Силяновска Давкова подчерта, че е неприятно да се коментират подобни твърдения, както и да се дават коментари за работата на Конституционния съд, посочвайки, че Конституционният съд решава дали има основание за препращане на внесените инициативи.

„Неудобно ми е да коментирам подобни твърдения, както е неудобно да се дават коментари за работата на Конституционния съд. Конституционните съдилища са дори извън разделението на властите в държавата, със сигурност не са под юрисдикцията на съседни политици. Ако някой е започнал процедура в Конституционния съд, Конституционният съд ще реши дали има основание за неговото препращане. Решенията на конституционните съдилища както в България, така и в Македония са окончателни и не се коментират, аз дори не бих ги коментирала тогава“, каза Силяновска, след като беше удостоена с наградата „Инженерен пръстен“ в Охрид.

БГНЕС припомня, че Поповска стартира инициатива за оспорване на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, в периода, когато беше договорено т.нар. „френско предложение“.

Лиляна Поповска смята, че документът е в противоречие с Конституцията, а именно – с основните свободи и права на човека. Вносителката твърди, че протоколът има неподходяща форма и съдържание, че излиза извън рамките на правен акт, който урежда един член от споразумение между две държави, и че произвежда вредни последици по въпросите на идентичността на „македонския народ, език и държава“. Поповска счита още, че протоколът е противоконституционен, тъй като не е ратифициран от парламента и не е публикуван в „Държавен вестник“, а също твърди, че е в противоречие със Закона за сключване, ратифициране и изпълнение на международни договори. Това, което бившата депутатка иска от Конституционния съд, е протоколът да бъде отменен.

Въпросният документ всъщност постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите – все съществени условия, които потъват в забрава и от двете страни на границата. | БГНЕС