23 Ноември, 2026

Говедарят Въльо предава Бенковски, на 12 май обезглавяват войводата

Говедарят Въльо предава Бенковски, на 12 май обезглавяват войводата

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. говедарят Въльо Стоилов предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците.

Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Главата на Бенковски е отрязана и измита в близкото кладенче, което и до днес в памет на жестокото убийство се нарича Кървавото кладенче. По-късно главата на Бенковски е носена през Орхание (Ботевград) до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребва в околностите на бъдещата столица на България. Тялото на войводата пък е положено тайно от една възрастна жена, баба Удреница, в тетевенската църква "Всех Светих".

146 години по-късно водата в Кървавото кладенче е бистра, но не може да отмие срама на зловещото предателство на българин от българин.
Сподели:
151 години от рождението на Йосиф Хербст - ликвидиран като неудобен свидетел за убийство

151 години от рождението на Йосиф Хербст - ликвидиран като неудобен свидетел за убийство

В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма

Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?

Коментари (0)