"Говорит Москва": Мръсната руска пропаганда на Балканите през гласа на Белград

Анализ на РСЕ

Хиляди потребители във Фейсбук и Инстаграм следват страницата „Говорит Москва“, чието съдържание почти изцяло се състои от обръщения на руския президент Владимир Путин, преведени на сръбски език.

В едно от публикуваните от страницата обръщения Путин заявява, че „милиони хора на Запад разбират, че те (властите) ги водят към истинска духовна катастрофа“.

Страницата ежедневно публикува речи на Путин, в които се оправдава нахлуването в Украйна, възхвалява се руската армия и се критикува Западът, но липсва информация кой стои зад нея.

В Сърбия действат и портали агрегатори с неясна собственост, които до голяма степен не създават оригинално съдържание, а препубликуват материали на руски медии.

Русия разполага в страната и със свои официални държавни медии.

Руските медии „Спутник“ и „Русия днес“ (Russia Today) работят безпрепятствено, тъй като Сърбия не се присъедини към западните санкции срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Белград продължи да развива сътрудничеството си с Москва и след инвазията, независимо че Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС.

В страната работят и руски журналисти, които отразяват вътрешните събития през призмата на близки до Кремъл наративи, като в някои случаи техните материали съвпадат с посланията на сръбските власти. Томас Брай, преподавател и дългогодишен бивш ръководител на регионалното бюро на Германската информационна агенция (ДПА) за Югоизточна Европа, отделя специално внимание на ролята на Сърбия за разпространението на руски пропагандни наративи на Балканите в свой анализ от 2025 г.

„Всички големи сръбски вестници и телевизионни канали чрез своите дигитални портали също служат като центрове за разпространение на сръбско-руска пропаганда“, заяви той пред РСЕ.

Подобна оценка дават и „Репортери без граници“ в доклад от 2025 г., посочвайки, че руската пропаганда в Сърбия „процъфтява“ с посредничеството на руската държавна телевизия.

Кой стои зад „Говорит Москва“?

Страницата „Говорит Москва“, която разпространява обръщенията на Путин във Фейсбук, има над 20 000 последователи. Профилът със същото име в Инстаграм е следван от около 14 000 души.

Фейсбук страницата е създадена през 2025 г., а наличната информация показва, че администраторът ѝ се намира в Сърбия.

Посочено е също, че страницата се управлява от неправителствена организация, но РСЕ не открива организация с такова име в публично достъпния регистър на сръбската Агенция по търговските регистри. Същото съдържание се разпространява от 2024 г. и от профила „Са врха“ в Ютюб, където също няма информация кой стои зад него.

Страницата „Говорит Москва“ носи същото име като московска радиостанция, подкрепяща политиката на Кремъл.

Главен редактор на руското радио е Роман Бабаян, който заема редица публични длъжности в руски държавни институции и е известен с подкрепата си за официалната политика на Кремъл. Бабаян е под санкциите на Европейския съюз от 2022 г.

В мотивите за санкциите ЕС посочва, че той е разпространявал антиукраинска пропаганда и е насърчавал положително отношение към действията на руските сепаратисти в украинския регион Донбас.

Нито московското радио, нито едноименната страница „Говорит Москва“ са отговорили на запитването на РСЕ дали съществуват връзки между радиостанцията и профилите в социалните мрежи, разпространяващи речите на Путин.

Руски наративи чрез държавни медии и агрегатори

Обръщенията на Путин се разпространяват в Сърбия по малко по-различен начин и чрез финансирани от Русия медии.

„Русия днес“ (RT, по-рано Russia Today) и „Спутник“ са под санкциите на ЕС от 2022 г. след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Тогава ЕС преустанови излъчването на програмите на „Спутник“ и „Русия днес“ на територията на Съюза, „докато агресията срещу Украйна не бъде прекратена и докато Руската федерация и свързаните с нея медии не престанат да провеждат дезинформационни кампании и манипулиране на информация срещу ЕС и неговите държави членки“.

Независимо от санкциите „Русия днес Балкани“ (RT Balkan) започна да излъчва онлайн съдържание на сръбски език през ноември 2022 г., осем месеца след руската инвазия в Украйна. Разширяването на присъствието на канала в Сърбия предизвика предупреждения от ЕС.

Бившият докладчик на Европейския парламент за Сърбия Владимир Билчик написа в социалната мрежа Екс (X) по повод откриването на редакцията на „Русия днес“ в Сърбия през ноември, че стартирането на канала в страната противоречи на европейската външна политика.

„Правда Сърбия“ е част от мрежа за руска дезинформационна кампания в Европа

Проруските наративи в Сърбия се разпространяват не само чрез официалните руски медии, но и посредством портали агрегатори, които препубликуват и разпространяват новини от други медии.

Сред тях е порталът „Правда Сърбия“, който няма оригинално съдържание, а основно препубликува новини на „Спутник“ и „Русия днес“.

На сайта липсва информация за собствеността и редакционния му екип, а съдържанието се разпространява на няколко чужди езика.

Генералният секретариат за национална отбрана и сигурност на Франция определя в свой доклад от 2024 г. портала като част от мрежа за „мащабна руска дезинформационна кампания в Европа“.

„Основната цел на това съдържание изглежда е отразяването на руско-украинския конфликт чрез положително представяне на „специалната военна операция“ и дискредитиране на Украйна и нейното ръководство“, се посочва в доклада. В документа се допълва, че порталите на различни езици са започнали да публикуват през 2023 г.

На сайта на ЕС се посочва, че разпространението на сайтовете „Правда“ не е прекратено дори след разкриването на мрежата.

Репортажи за „мирни прояви на властта“ и „цветна революция“

Наративите на Кремъл се открояват и в репортажите на руски журналисти, които пребивават в Сърбия.

В тях се забелязва положително отношение към сръбските власти, докато антиправителствените протести се поставят в контекста на „цветна революция“, с внушението, че демонстрациите са организирани от западни разузнавателни служби.

Някои подобни материали са публикувани на сайта на руския вестник „Известия“, чието разпространение ЕС забрани през 2024 г. заради популяризирането на руската война в Украйна.

Журналистът Сергей Петров съобщава за сайта през 2025 г., че проправителственият митинг във Враня, Южна Сърбия, е бил „мирен, за разлика от студентските събирания, провеждани в Белград, и многобройните други протести“.

Управляващата партия организира поредица от прояви в отговор на антиправителствените протести в Сърбия, чиито участници настояваха да бъде потърсена отговорност за смъртта на 16 души при рухването на козирката на железопътната гара в Нови Сад.

В материал за антиправителствен протест през март пред Ректората на Белградския университет, организиран заради нахлуването на полицията в институцията, Петров съобщава, че проявата е свързана с „поражението на студентската листа на местните избори“.

Това тълкуване на събитията пред Ректората съвпада с изявление на сръбския президент Александър Вучич, който също свързва протеста с проведените преди това местни избори в няколко населени места в Сърбия, спечелени от управляващата партия.

Изборите бяха съпътствани от редица инциденти, които европейският комисар по разширяването Марта Кос определи като неприемливи.

В отговор на запитване на РСЕ за отразяването на протестите Петров заявява, че работи като журналист на свободна практика и не е „ангажиран с редакционната политика на медиите“, за които отразява събитията.

Антиправителствените протести в Сърбия са отразявани и от Дария Григорова, кореспондент на Всеруската държавна телевизионна и радиопредавателна компания (ВГТРК), която също е под санкциите на ЕС от 2022 г. През 2016 г. Украйна забрани на Григорова да влиза в страната за срок от пет години, което предизвика реакция и осъждане от руското Министерство на външните работи.

Името ѝ се споменава и в доклад на латвийската Служба за държавна сигурност от 2018 г. в контекста на „разпространение на информация, обслужваща геополитическите интереси на Русия“.

През март 2025 г. Григорова отразява голям студентски и антиправителствен протест, като във видео включване съобщава, че са се чували лозунги по подобие на тези от „Майдана“.

„Основният символ на тези протести е червената ръка - класически символ на цветната революция“, се посочва в репортажа по отношение на окървавената ръка, превърнала се в символ на студентските протести в Сърбия.

Протестите на Майдана в Украйна през 2014 г. доведоха до свалянето от власт на проруския украински президент Виктор Янукович, след като той се отказа от плановете за търговско споразумение с ЕС и вместо това се ориентира към Русия. Кремъл определя тези събития като цветна революция.

Сръбските власти също наричат антиправителствените протести „цветна революция“, а руските служби се присъединяват към тези твърдения.

Кого обслужват проруските наративи?

По оценка на германския журналист и преподавател Томас Брай проруските медии, журналисти, агрегатори и страници допринасят за създаването на „нереалистична представа за международната политика“, която е в полза на властта в Сърбия.

„Те представят следната картина на света: доминираният от Запада свят се разпада и е заменян от многополюсен ред, предвождан от Русия и Китай. Подчертава се предполагаемото превъзходство на руската политическа и обществена система над западната, с Путин начело като баща на нацията“, заявява Брай.

Той посочва, че проруската пропаганда в Сърбия може да бъде разпозната и в утвърждаването на наратива за Русия и Сърбия като вечни жертви, които уж постоянно са несправедливо третирани от останалата част от света. По думите му тези послания се разпространяват безпрепятствено, тъй като обслужват режима на президента Александър Вучич.

„Вучич поддържа пропагандната си машина в действие, за да покаже на Запада какви антизападни настроения може да предизвика в страната само с едно натискане на бутон“, смята той.

Сръбският президент Александър Вучич попадна в списъка „Хищници на свободата на медиите“ за 2025 г. в доклад на организацията „Репортери без граници“. В него са включени 34 лидери или властови структури, които по оценка на организацията са обединени от „омраза към свободата на печата“, както и от „заглушаване на независимите медийни гласове“ и „потъпкване на правото на информация“.

Европейската комисия посочва в доклада си за разширяването от 2025 г., че средата за свободна, независима и професионална работа на медиите в Сърбия е „ограничена“./ БГНЕС