"Guardian": Западът очаква нова руска провокация срещу източния фланг на НАТО

Две държави от източния фланг на НАТО отправиха предупреждение, че Русия подготвя възможна „провокация“ срещу балтийските държави или Полша с цел да изпита единството и устойчивостта на Северноатлантическия алианс.

Западни източници също изразяват опасения, че рискът от подобно развитие нараства, тъй като Кремъл е подложен на засилен натиск вследствие на украинската кампания от далекобойни удари по цели в близост до Москва и Санкт Петербург.

Латвийските служби за военно разузнаване разполагат с данни, според които Русия се подготвя за военни провокации срещу балтийските държави или Полша. В същото време беше подчертано, че не става дума за подготовка на пълномащабно военно нападение. Подобна оценка направи и високопоставен политически източник от друга държава – член на НАТО, който още през миналата седмица заяви, че разузнавателната информация сочи, че руският президент Владимир Путин подготвя действия, насочени срещу балтийските държави. Според същия източник Кремъл би могъл да се опита да постави на изпитание ангажираността на Съединените американски щати към едни от най-малките членове на Алианса – Естония, Латвия и Литва, в опит да промени неблагоприятното за Москва развитие на войната в Украйна.

От латвийското разузнаване посочват, че Русия не разполага с необходимите военни ресурси за откриване на втори фронт, но разглежда възможността за осъществяване на хибридни действия, включително ограничени ракетни удари, използване на безпилотни летателни апарати или други операции с демонстративен характер. Целта на подобни действия би била отправянето на политическо послание към западните държави, че подкрепата за Украйна може да доведе до пряка заплаха за собствената им сигурност. Макар предупрежденията да изглеждат взаимно свързани, те не са подкрепени с подробна разузнавателна информация, каквато беше публично оповестена от американските и британските служби непосредствено преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Настоящите оценки се появяват в момент, когато настъплението на руските сили в Украйна е достигнало етап на сериозно забавяне, което поражда въпроси дали Кремъл няма да потърси алтернативни стратегии за преодоляване на военния застой и за промяна на стратегическата динамика в своя полза.

Експертът по Русия към британския аналитичен център „Чатъм хаус“ Киър Джайлс коментира, че Москва неизбежно ще търси начини да прекъсне настоящата тенденция чрез разширяване на конфликта извън територията на Украйна или посредством предприемането на действия в други региони. Според него не бива да се очаква Русия пасивно да приеме неблагоприятното развитие на войната.

Относителната уязвимост на руските позиции беше демонстрирана и през настоящата седмица, след като ретранслаторни станции за управление на безпилотни летателни апарати на територията на Беларус преустановиха работа вследствие на предупреждения от страна на Украйна, че ще бъдат атакувани. Украинският президент Володимир Зеленски беше предоставил едноседмичен срок, като заяви, че съответното оборудване подпомага руските удари срещу украинска територия. Според информация, разпространена в социалната мрежа „Телеграм“, беларуските власти в областите Брест и Гомел са разпоредили на мобилните оператори да демонтират част от съоръженията, официално с аргумента, че те нарушават естествените местообитания за размножаване на дивечови птици.

По-късно този месец НАТО ще проведе годишната си среща на върха в Анкара на фона на нарастваща несигурност относно бъдещата ангажираност на Съединените американски щати към Алианса. На 24 юни американският президент Доналд Тръмп заяви, че се чувства разочарован от европейските съюзници, които не са предоставили свои военновъздушни бази за евентуални американски операции срещу Иран.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна Европа стана свидетел на няколко вълни от руски саботажни и провокативни действия. Сред тях бяха случаи на поставени запалителни устройства в пратки на логистичната компания DHL във Великобритания, Полша и Германия през лятото на 2024 г. През септември миналата година деветнадесет руски безпилотни летателни апарата-примамки навлязоха в полското въздушно пространство, което наложи незабавното вдигане във въздуха на самолети на НАТО. На жителите на три източни полски воеводства беше разпоредено да останат в укрития до отстраняване на опасността.

Междувременно Украйна постепенно изгради собствен капацитет за нанасяне на далекобойни удари, способен да поразява цели на разстояние до 2000 километра навътре в руската територия. Само през миналата седмица близо двеста украински дрона атакуваха множество обекти в района на Москва, а след удар по петролна рафинерия части от руската столица бяха покрити с нефтени продукти.

Високопоставен западен военен източник заяви, че съществуват сериозни опасения Русия да предприеме ответни действия, ако президентът Путин прецени, че е поставен под нарастващ военен и политически натиск вследствие на прехвърлянето на бойните действия към въздушното пространство над Москва и Санкт Петербург. По думите му настоящият период се характеризира с повишен риск от опасна ескалация. Подобни опасения относно възможно рязко изостряне на конфликта възникнаха и през есента на 2022 г., когато поредицата от украински успехи в Харковска област породи тревоги сред западните съюзници, че Москва би могла да прибегне дори до използване на ядрено оръжие. Впоследствие обаче не бяха установени доказателства за реална подготовка за подобен сценарий, а до края на годината фронтовата линия постепенно се стабилизира./ БГНЕС