Гутериш с амбиции за втори мандат като шеф на ООН

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш (Португалия) казал вчера на представители на петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност, че би желал да остане втори мандат, съобщили двама дипломати на агенция Блумбърг, цитирана от "Сега". Бившият португалски премиер щял да уведоми скоро и председателя на Общото събрание на ООН.

71-годишният Гутериш зае поста през януари 2017 г. и 5-годишният му мандат изтича в края на тази година. Според анонимните дипломати той изчакал до последно да се увери, че Доналд Тръмп си отива от Белия дом, за да заяви намерението си. Той бе много предпазлив да не влиза в противоречие с американския президент, който под лозунга "Америка преди всички" се отнасяше надменно към международните институции. 

Тръмп многократно се сблъска с ООН и нейните организации, като дори изтегли САЩ от Световната здравна организация (СЗО). В  Съвета за сигурност разгневи другите държави с усилията си да ликвидира останките от ядреноото споразумение с Иран. Избраният за президент Джо Байдън обеща да обърне курса на 180 градуса, да върне САЩ в СЗО, да поправи сделката с Иран и да влезе отново в Парижкото споразумение за климата.

Гутериш бе обявил борбата с климатичните промени като емблема на своя мандат и сега се чувства импулсииран от обещанието на Байдън да постави климата сред своите приоритети.

Повечето генерални секретари на ООН са карали по два мандата. Дипломати прогнозират, че петте "велики сили" - САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция - ще подкрепят неговото преизбиране, защото с относителната си пасивност не влезе в конфликт с никоя от тях. Договорките с постоянните членове на Съвета за сигурност обикновено стават при закрити врати, но за първи път на изборите през 2016 г. имаше повече прозрачност. Тогава съперници на Гутериш бяха две българки - Ирина Бокова и кандидатиралата се допълнително Кристалина Георгиева. Една от двете имаше шанс, защото се говореше, че е крайно време да бъде избрана жена начело на ООН, но България допусна вътрешно съперничество, което ги избута назад.