Около 26% от целия кибертрафик е злонамерен бот трафик. Това заяви по време на пресконференция заместник-министърът на електронното управление Благовест Кирилов по повод началото на Европейския месец на киберсигурността.

Благовест Кирилов подчерта, че трябва за бъдем много внимателни да не попадаме в капана на киберпрестъпленията. Той допълни, че основна цел на Министерството на електронното управление е да гарантира и подпомага киберсигурността – както на хората, така и на бизнеса. Също така и да се гарантира възможност за реакция при инциденти.

Кирилов даде като пример в България кибератаката в "Български пощи". По думите му една кибератака, която уязви инфраструктурата, ще изложи на риск здравето и живота на гражданите.

Той добави, че чрез информационна кампания електронното министерство ще покаже какво трябва да се случва по отношение на гарантиране на киберсигурността, за да се защитят различните сектори. Той уточни също и че дизайнът на продуктите за киберсигурност трябва да отговарят на определени стандарти.

"Важно е да се реагира адекватно и комбинирано на всякакъв вид киберзаплахи", каза още Кирилов.

По думите му през месец октомври, посветен на киберсигурността, ще се случват доста интересни неща, като тепърва ще има информация за това.

По време на пресконференцията в Министерството на електронното управление стана ясно и че правописните грешки в имейлите са също знак за фишинг атаки и потребителите трябва да обръщат внимание на това, както и че киберсигурността е споделена отговорност между институциите.

Служебният министър на електронното управление Георги Тодоров откри десетото юбилейно издание на Европейския месец на киберсигурността. „В ерата на цифровизация и хоризонта за дигитално бъдеще на все повече нива ние, държавната администрация и всички държавни институции, бизнесът и не на последно място гражданите, където е нашият фокус, сме задължени да отделяме повече внимание на личната и институционалната си киберсигурност“, заяви той. По думите на министър Тодоров ролята на държавата в тази връзка е особена важна, тъй като прогресът предполага и защита, която е насочена към най-уязвимите, защото атаките в интернет не познават граници и нямат социална ориентираност.

Той допълни, че България ще се включи в Европейския месец на киберсигурността по уникален начин – за първи път в Европа ще бъде издадена и валидирана марка на тема киберсигурност. „Това е още един начин да засвидетелстваме нашата сигурност към темата“, съобщи Тодоров.

Заместник-министър Атанас Мазнев посочи, че киберсигурността е споделена отговорност между институциите. „Екипността на национално ниво, съответно изградената и осъществена интеграция между европейските институции, международните институции и информационни системи подпомага нашата дейност да можем да вдигнем нивото на киберзащита по отношение на бизнеса, на гражданите“, уточни той и добави, че е важно обществото да е спокойно, че никой няма да злоупотреби с данните им.

Комисар Владимир Димитров, началник на Отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП, каза, че той и колегите му са единствените 40 полицаи в цялата страна, които се занимават с над 10 – 15 различни кибер и киберсвързани престъпления. Той съобщи, че най-големият проблем пред тях в момента е т.нар. „сменен IBAN“. „Най-общо казано става въпрос за организирани престъпни групи от Северна Африка, които влизат в имейлите на български компании, променят IBAN-а по плащането, което трябва да извърши българската компания“, обясни той и допълни, че по този начин българските компании губят между 50 и 300 хил. евро, като за година сумата може да достигне до няколко милиона евро. /БГНЕС