Социалният антрополог Харалан Александров направи интересен анализ по БНТ за случващото се във Войводиново и реакциите в обществото. Той отговори и на въпрос ще доживеем ли да видим край на етническото противопоставяне между българи и роми и дали има етническа престъпност. "Не съм видял досега добра дефиниция на етническа престъпност. Този въпрос е подобен на много други въпроси. Ние далеч не сме изживели тази фаза на развитие - племенното, когато член на твоето племе пребива член на другото племе. Постоянно се пребиват някакви хора както в гетата, така и в българските общности. Домашното насилие да вземем. Скочиха срещу Истанбулската конвенция, която именно третираше въпроса за насилието над жените и въобще домашното насилие, но видяха в нея единствено въвеждането на трети пол." 

Знам какво ще ме попитате. Да се скараме ли на вицепремиера Каракачанов или да го похвалим.  В случая с Войводиново той беше в ролята на премиер. Имаше силно очакване от българската общност той да направи нещо радикално. Темата роми е навсякъде. В този смисъл той направи разумното - държа се като племенен вожд, какъвто се очаква да бъде по силата на ролята си, на всичко отгоре битият е военен. Представяте ли си каква обида е това за нацията. Затова трябваше да се случи нещо - полугражданско, полумепленно. Събарянето на незаконните постройки беше свръхреакция. Ромите се държаха типично племемно - че отговорността се поема от цялата група и се изнесоха всички овреме. Къщите бяха празни. Общо взето духовете се успокоиха. Ако не го беше направила държавата, щеше да го направи някой друг. Има много такива, които искат да влязат в ролята на племенен вожд - веднага се появиха всякакви военни пенсионирани и т.н. Развяха байраци, опънаха ликовете на Ботев и Левски върху шкембетата и казаха ние сме истинските българи, тези там не са достатъчно добри вождове на нашето племе. Затова трябва да изберете нас на следващите избори. 

Но Каракачанов, да не забравяме, е не само вицепремиер, но и лидер на ВМРО, която никак не се свени да използва племенната риторика. В този смисъл Каракачанов беше изрправен пред труден избор и той се опита да го отиграе по най-добрия начин. Сега ще видим от развитието какво ще се случи. Показахме, че сме по-големи, по-силни, че нашето племе е по-бабаитското, очевидно ние държим властта. И наистина е така. Същевременно Каракачанов е достатъчно притеснен от мобилизацията на племенните страсти на българите, които могат да бъдат много по-опасни, отколкото тези на циганите. Следващото, което той каза, е нека да имаме политика, която да направи по-голяма част от нашите съграждани ромите граждани. Не е достатъчно да си съгражданин по документи - трябва да бъдеш гражданин по манталитет, поведение, което означава образование, възпитание.