За пореден път нашето общество отказва да види симптомите, отказва да види насилието, без което не може да се стигне до тази трагедия. Така социалният антрополог обобщи случката с починалото 11-годишно момиченце след удар в корема на нейни съученик.

В момента се замазва положението пред обществото. Но този случай не е единствен. Властите и семейството не съумяват да видят и кажат проблема – подивяване и насилие, които са под повърхността, те са проекция на това, което се случва в българското общество, коментира Александров.

По думите му отсъствието на учител от класната стая не е сериозният проблем. Той е категоричен, че този тип компетентност трябва да бъде инсталирана в класната стая но не непременно с физическото присъствие на възрастен човек. 

Хората трябва да наблюдават поведението на децата, защото децата са и ангели, и дявола. Именно агресията е е един от начините за постигане на целите и ако няма норма и присъствие на възрастен тя може да завърши с фатален край, както в този случай. Но ние не може да ги обвиняваме децата за това, че заложеното в нас агресия е начин, за да налага егото си. Добрият родител или учител е  овекът, който успокоява и подрежда нормите и ценностите в главите на децата, той възпитава в доброто поведение и това трябва да бъде в мисълта на детето, а не заради неговото физическо присъства, обяснява тезата си специалистът.

Харалан Александров обясни, че три трагични развития, при стряскащи травматични случки най-често идва ред на отричането, което е изключително удобно за нашия ум, тоест да не видим тази част от събитие, което искаме да видим. 

Културата на премълчаване и отказът да застанем открито пред истината– това е в основата на тоталитарните режими и корупцията. Това състояние на съзнанието не е нещо ново - това е трагедия на Едип цар и неговата тайна, която са знаели всички. Трябва да превъзпитаме нашето съзнание – да влезем в режим на наблюдение, на разпознаване на фактите и тяхното анализиране. Едва тогава  ще напуснем тази култура на превъзбудено напрежение, в каквото изпадат институциите. Надявам се подобни трагични случки да бъдат повод за развитието на нашето съзнание и поведение в тази посока.