​Харалан Александър: Отказът да казваме истината е наследство от комунизма

За пореден път нашето общество отказва да види симптомите, отказва да види насилието, без което не може да се стигне до тази трагедия. Така социалният антрополог обобщи случката с починалото 11-годишно момиченце след удар в корема на нейни съученик.

В момента се замазва положението пред обществото. Но този случай не е единствен. Властите и семейството не съумяват да видят и кажат проблема – подивяване и насилие, които са под повърхността, те са проекция на това, което се случва в българското общество, коментира Александров.

По думите му отсъствието на учител от класната стая не е сериозният проблем. Той е категоричен, че този тип компетентност трябва да бъде инсталирана в класната стая но не непременно с физическото присъствие на възрастен човек. 

Хората трябва да наблюдават поведението на децата, защото децата са и ангели, и дявола. Именно агресията е е един от начините за постигане на целите и ако няма норма и присъствие на възрастен тя може да завърши с фатален край, както в този случай. Но ние не може да ги обвиняваме децата за това, че заложеното в нас агресия е начин, за да налага егото си. Добрият родител или учител е  овекът, който успокоява и подрежда нормите и ценностите в главите на децата, той възпитава в доброто поведение и това трябва да бъде в мисълта на детето, а не заради неговото физическо присъства, обяснява тезата си специалистът.

Харалан Александров обясни, че три трагични развития, при стряскащи травматични случки най-често идва ред на отричането, което е изключително удобно за нашия ум, тоест да не видим тази част от събитие, което искаме да видим. 

Културата на премълчаване и отказът да застанем открито пред истината– това е в основата на тоталитарните режими и корупцията. Това състояние на съзнанието не е нещо ново - това е трагедия на Едип цар и неговата тайна, която са знаели всички. Трябва да превъзпитаме нашето съзнание – да влезем в режим на наблюдение, на разпознаване на фактите и тяхното анализиране. Едва тогава  ще напуснем тази култура на превъзбудено напрежение, в каквото изпадат институциите. Надявам се подобни трагични случки да бъдат повод за развитието на нашето съзнание и поведение в тази посока.