С нарастващите неравенства се преразпределят не само възможности за развитие, но и сигурността на живот. Териториите, от които се е оттеглило обществото и след това държавата, се превръщат в гета, където хората нямат сигурност за своя живот. Това коментира в студиото на Би Ти Ви социалният антрополог Харалан Александров, който коментира посегателствата върху деца в село Ситиря.

Изглежда става дума за психопати, за които няма ясна граница между доброто и злото. Добре е да си даваме сметка, колко тънка е границата на цивилизоваността, тази между София и Сотиря. Средната класа, която е двигател на обществото, е втренчена във властта. Гетото също сега е фиксирано в елитите и настояват те да направят нещата по-добре, затова не виждат социалния провел. Жертвите винаги искат по-строги мерки. Но те пропускат, че тези хора са отгледани от тях, посочи Александров. 

Той изтъкна още, че страховито насилие има вътре в семейството – над безпомощни родители и малки деца, те стават жертви на насилието, но те не си признават за това, защото изпитват чувство на срам. 

Александров настоява да има подкрепа на социалните работници, които извършват превенцията по отношение на тези зловещи случки като в Сотиря. 

Социалният антрополог обясни още, че  случаят в Негован също е пример за социалния провал. Защото става дума за хора, които имат едно примитивно обяснение на света, те имат усещането, че също са жертви. Но макар да знаем това, то не ни помага, за да предотвратим подобни престъпни деяния, смята още Харалан Александров.