„Идеята за труда отсъства сред младите хора. Субективните фактори са очакванията и трудностите. Истината е, че е напълно възможно да не работиш, ако имаш родини в Западна Европа. Питали сме младите хора защо не работят. Те отговарят, че нямало да се трудят за „жълти стотинки“. Носят дрехи и коли втора употреба, но това не е проблем. Води се живот втора употреба. За младите хора много по-лесно е да не се работи, а да е забавно и приятно. Системата се надхитрява с бързи кредити. Това е естествено облъчване с левичарска философия. Все по-често се чува как родителите на младите работили в мина и нищо не са постигнали, а пари се изкарват по нечестен начин. Младите не искат да са пролетарий, но го свързват с ляво-популистки проекти, които им обещават лесен живот на кредит и на заем. Ако това стане масово, икономиката ще колабира, защото в един момент няма кой да работи. Има голяма част в икономиката хора, които не стават и трябва да се махнат. Държат се дръзко и заемат мястото на възрастните. Напълно възможно е след купуването на роботи и машини да нямаме нужда от подобни работници. Те ще обитават виртуалните светове. За жалост, родителите се чувстват безпомощни и вдигат ръце“. Това заяви пред БНР социалният антрополог Харалан Александров.