В последните две години ние обаче напуснахме полето на политиката и навлязохме в полето на конфликта. На мястото на договарянето, на търсенето на консенсуси, настъпи конфликт, при който всеки се опитва да обвини другия. Това заяви в интервю за БГНЕС социалният антрополог доц. Харалан Александров, преподавател в Нов български университет.

„Политиката има две функции, да се управляват публичните дела и да се договарят различните интереси в обществото. В последните две години ние обаче напуснахме полето на политиката и навлязохме в полето на конфликта. На мястото на договарянето, на търсенето на консенсуси, настъпи конфликт, при който всеки се опитва да обвини другия“, подчерта културният антрополог.

Той смята, че удържащата рамка, която винаги ни е гарантирала преход от конфликт към консенсус, в момента е много разклатена и създава риск за България.

„Ние трябва да намерим вътрешно решение, това е и голямото предизвикателство, да се върне моментът на договаряне и на консенсус. Това обаче сега е малко вероятно, не вярвам да се възпроизведе консенсус и работещ парламент след предстоящите избори, а най-страдащи ще са най-уязвимите хора в обществото, тези които са зависими от функционирането на институциите“, заяви доц. Харалан Александров.

Той определи ролята на президента Румен Радев като опитваща се да върне нормализацията в политическия процес. „Тревогата за функционирането на политическия процес е сякаш водеща за служебното правителство, сякаш спасяването на бедстващите е приоритет за тях“, каза социалният антрополог.

Александров  подчерта, че през последните години цивилизационният ни избор никога не е понасял толкова тежък удар.

„Никога не съм виждал толкова нормални хора, които не са стъпвали в Русия, които започват да говорят, че Русия на Путин е алтернатива на западната либерална демокрация. Това стана възможно заради това скандално, некомпетентно, безобразно и аморално управление, което беше етикирано и опаковано като най-доброто от Запада. Това е драмата, с която ще живеем още известно време“, заяви социалният антрополог.

Градската либерална общност – има много силно несъответствие между обективен социален статус и преживяване за такъв.

„Те живеят с версия за себе си, която е доста различна от това, което виждаме отвън. Те се смятат, колкото и странно да звучи, за лузъри, макар че обективно, ако се погледнат доходите и социалното им положение, са по-скоро спечелилите от прехода. Това е така, защото имат версия за себе си, че по силата на своето по-добро образование и отвореност към Запада, заради своята начетеност и страстна посветеност на идеологията и ценностите на западната демокрация на тях им е дадено от Бог да бъдат на власт, да управляват и да водят недоразвитата местна общност към светло бъдеще“, заяви социалният антрополог.

Тази нагласа, особено в радикалната ѝ версия, започва да изглежда доста троцкистки, доста болшевишки, смята Александров.

Той посочи, че има и такива, които не са изпаднали в този нездрав уклон и сега реалността започва да ги връща по мъчителен начин в депресивна позиция.

„Белята стана, те се увлякоха заслепени от омразата си към ГЕРБ и Борисов, и към ДПС допуснаха да бъдат подведени и да станат съучастници в това безобразие и предстои да платят политическа цена. Много грешки можеш да правиш, но една грешка не можеш: не можеш да не знаеш кой ти е приятел и кой ти е враг. Ако предадеш приятелите си и се съюзиш с враговете си, ти плащаш цена и това се случва в момента. С голям ентусиазъм се включиха в тези разрушителни процеси, които съвсем очевидно обслужват най-големите им врагове, а именно имперските интереси на Русия. Те докараха България до разпад и перманентен конфликт. Разумните външни наблюдатели го забелязаха и се чудят как да вразумят местните, които много дълго време подкрепяха, хрантутеха, финансираха и пращаха по обучение“, заяви доц. Харалан Александров.