Българският политически елит избра да не се сбие по време на бурята. Политическият конфликт ще се върне, но в този момент политиците проявиха разум да не обърнат лодката. Но едва ли няма да се върнат политическите страсти. Тази теза изпрази в студиото на БНТ социалният антрополог Харалан Александров.

Другото обяснение на ситуацията е солидарност в политическите върхове, защото през болестта минаха и Борисов, и Нинова. Очевидно разбраха, че политиката на омразата в тази ситуация ще помете цялото статукво. Но това са цивилизовани участници в политическата битка, това е иновационен процес, добави той.

Според Александров въпросът дали се справя  държавата не е най-адекватният. Уместният въпрос е как се справя обществото. 
Българската политика в една либерална демокрация зависи от общественото мнение. Обществото у нас е силно разделено – на по-либерална и по-радикална част. Този спор между тях тече, той не е разрешен. Има огромно поле на корпоративни интереси. В този смисъл правителството трябва да се опитва да не потъне в тресавището, по което върви. Освен това имаме една здравна система, в която има монопол на НЗОК, което води до големи дефицити, разпределени на територията на страната. Картината е много сложна и трябва да отчитаме всички участници в нея, смята социалният антрополог.

Тази драма ни изправи пред това – колко крехки сме и колко лесно можем да бъдем пометени от тази молекула. Ние мислим, че се грижим за природата  като за китайска пандичка. Природата е нещо страховито – чудовищният вълк, който поглъща луната и земята…Ние живеем в „Божието  затъмнение“, ние чакаме да се яви новото спасение и сигурно ще се опитаме да забравим за този кошмар. Трябва да намерим нов бог и това е медицината, образно описа ситуацията заради ковидкризата Харалан Александров.

По неговите думи време е хората да разберем, че светът не е направен по наша мярка. Да приемем факта, че ние сме създадени от Бог в един жесток огромен свят. И в същото време светът е изключително дружелюбен към хора, които се държат безотговорно. Отказът да бъдем отговорни и смели има риск да се трансформира в обвинително отношение. Опасна посока обаче е да започнем да се оглеждаме за дезертьорите и да търсим виновните, а особено внимателни трябва да бъдем, ако поискаме да ги бесим.