Харвардски учен смята странен астероид за извънземно творение

Причудливият астероид от 2017 г., известен с името Оумуамуа, е извънземна технология, вярва професор Ави Льоб, председател на катедрата по астрономия в Харвард. Според него, първият знак за извънземен живот, който ще получим, няма да бъде космически кораб, предава technews.bg.

Ави Льоб смята, че най-напред ще забележим "боклука" на извънземната цивилизация. В своя книга, издадена на 26 януари т.г., професорът развива хипотезата, че странният астероид, навлязъл в нашата Слънчева система през 2017 г., е парче извънземна технология.

Оумуамуа (Oumuamua), за който Льоб говори, е първият известен междузвезден обект, нахлул в Слънчевата система от посоката на Вега - звезда на около 25 светлинни години, т.е. близо до нас в космически мащаб, отбелязва SlashGear. Обектът е влязъл в орбиталната равнина на Слънчевата система на 6 септември 2017 г., на 9 септември е направил най-близкото си приближаване до Слънцето, а в края на месеца е преминал орбиталното разстояние на Венера.

На 7 октомври Оумуамуа минава покрай Земята с около 58 900 мили в час и бързо се придвижва към съзвездието Пегас. Обектът бил дълъг около 92 метра и с форма на пура. Това е първият междузвезден обект, откриван някога в Слънчевата система. Астрономите стигат до подобно заключение, след като проучили траекторията на Оумуамуа. Те откриват, че тя не е свързана със земната гравитация, което предполага, че преминава през нашата слънчева система.

Първоначално се смяташе, че това е обикновена комета, но Льоб предполага, че става въпрос за технология, изхвърлена от извънземна цивилизация. Няколко наблюдения водят учения до това заключение. Първото е, че обектът с формата на пура е 5 до 10 пъти по-дълъг, отколкото е широк, а учените никога не са виждали естествено космическо тяло да изглежда така.

Освен това обектът бил необичайно ярък, поне десет пъти повече от типичните каменисти астероиди или комети. Наблюдението, което подтиква Льоб да повярва, че това е изхвърлена извънземна технология, е начинът, по който обектът се движи. Според професора, имало е допълнителен тласък при отдалечаване от Слънцето.

Обикновено Слънцето значително ускорява обектите, когато се приближават към него, а след като преминат покрай Слънцето и започнат да се отдалечат, обектите забавят значително движението си. Оумуамуа обаче се ускорявал леко, но статистически със значима скорост далеч от Слънцето.

Льоб вярва, че Оумуамуа е бил изтласкан и от друга от сила освен гравитацията на Слънцето. Професорът и негови колеги разгледали числата, които имат отношение към формата и размера на обекта, и стигат до заключението, че той не е с форма на пура, а вероятно е диск с дебелина по-малка от милиметър и с пропорции, подобни на платно. Но ако е бил слънчево платно, това щяло да проличи по ускорението, когато се отдалечава от Слънцето.

Разбира се, не всички учени са съгласни с теорията на проф. Льоб и вероятно никога няма да разберем какво точно е представлявал странният обект Оумуамуа.