Древен ритуал разкрива защо древните са „погребвали“ отделно главите на статуи в Хераклея Синтика

Ново наблюдение върху мраморната статуя, открита през юни в Хераклея Синтика, дава основание на археолозите да предполагат, че в античния град е бил практикуван специфичен ритуал при унищожени култови изображения. За това съобщава специализираното електронно издание Archaeologia Bulgarica, позовавайки се на ръководителя на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей при БАН.

Става дума за торса на мраморна статуя, вероятно на Аполон или Дионис, открит на 11 юни по време на първия етап от тазгодишните археологически проучвания в Хераклея Синтика край село Рупите. След почистването на находката археолозите са установили нарочно направена перфорация в основата на шията – детайл, който според тях е ключов за начина, по който статуята е била обработена след разрушаването ѝ.

„Това показва, че главата е била отделена преднамерено, много внимателно. Вероятно хераклейци не са могли да възстановят статуята, пострадала при вражеска атака, но са я запазили и са отделили главата, за да „погребат“ и нея отделно – както са направили и с втората статуя (от края на II век), заровена в Големия канал на града. Там открихме главата на 6 метра от торса и не бяхме наясно защо, сега получаваме обяснението“, коментира проф. Вагалински, цитиран от Archaeologia Bulgarica.

По думите му досега единственото известно изключение е статуята на Луций, открита в Големия канал, при която торсът и главата са намерени заедно. Археологът припомня и откритата преди няколко години глава на богиня, вероятно Артемида, която вече се съхранява в Историческия музей в Петрич. Предстоят допълнителни изследвания, които трябва да покажат дали намерените през този сезон мраморни ходила със следи от червена боя са принадлежали именно на тази статуя.

„Изглежда, че с този ритуал хераклейци са отдавали почит към богове и хора, представени в мрамор. Навярно трудно ще намерим главата на Херакъл от пострадалата негова статуя, засега разполагаме с ръцете и с торса. Вече сме сигурни, че тя не е сред рушевините на храма, изчерпахме ги като проучване. Но има и други места, на които ще проверим, когато подновим разкопките по-късно тази година“, допълни проф. Вагалински.