На 15 декември 2024 г. в патриаршеската катедрала Александър Невски в София бе извършена епископската хиротония с титлата „Левкийски“ Архимандрит Климент Страхилов, известен и обичан от множество православни християни брат от Зографската Свещена Обител, пише сайтът Doxologiainfonews.

Още при вземането на решението за неговата хиротония в Свещения Синод на БПЦ – само с един глас мнозинство – бе повдигнат въпросът за липсата на канонично отпустително писмо от страна на Вселенската Патриаршия, за да може да бъде канонично приет в клира на БПЦ и впоследствие хиротонисан. Сред архиереите надделява мнението, че такова писмо не е необходимо (sic!), което показва пълната липса на познания по канонично право у най-висшите духовници в БПЦ. За тях е достатъчно само отпусното свидетелство от Зографската Свещена Обител, че е освободен от състава на нейното братство. Но архиереите пропускат, че Света гора се управлява от Свещен Кинотис и редица други органи, което изключва в много случаи еднолични решения на светогоските монастири по важни въпроси от каноничо-правно естество, какъвто е случаят с Архимандрит Климент, отбелязва изданието.

На сайта на Българската Патриаршия беше публикувано и мнение на т.нар. „канонично-правен съветник“ на патриарх Даниил, млад човек на 25 години - че приемането на зографския монах Климент в клира на Българската църква е редовно и канонично. Един истински познавач и специалист на каноничното право на Православната Църква никога не би казал подобно нещо.  Дипломата не прави специалиста – специалист, а неговите познания, опит и умствено-интелектуална гъвкавост по такива въпроси, особено когато са от канонична сложност, се казва още в публикцията.

Както се оказва, това „становище“ е напълно погрешно и противоречи на канонично-правната уредба на Света гора.

По-специално, на 9 април 1991г. Свещеният Кинотис изпраща Енциклика (Окръжно) до всички светогорски монастири относно тълкуването на чл. 103 от Уставната Харта (Устав) на Света Гора:

„ТЕМА Четвърта. За автентичното тълкуване на чл. 103 от Устава (на Света гора – бел. прев.) относно освобождаването на монаси чрез аполитирии, както е поставен въпросът от Свещената Обител Дионисиат с писмо № 32/12-1-57.

По този важен въпрос бе проведено подробно обсъждане, тъй като се установи, че чрез издаването на аполитирии настъпва значително отпадане на светогорски монаси към света, което представлява голяма опасност за самата Света Гора и за Църквата. Поради това бе прието, че аполитирий може да се дава само по крайна необходимост и то единствено, ако монахът отива в друга светогорска обител, която има установен Устав и възможност да му предостави ново освобождаване.

Така монастирът, който издава аполитирий на монах, преминаващ в друга светогорска обител, е длъжен да поиска и получи предварително съгласието (благословията) на Свещената Митрополия, която да издаде и съпроводително писмо. Ако обаче монах бъде освободен за света, извън пределите на Света Гора, това освобождаване се счита за невалидно, тъй като противоречи на разпоредбите на Устава (букв. Уставната Харта – бел. прев.)

Представителите на Свещените Обители на Ватопед, Пантократор, Ксиропотам, Каракал и Филотей са на мнение, че чл. 103 от Устава е добре установен.

Представителите на Свещената Обител на Свети Павел смятат, че ако някой монастир в нарушение издаде аполитирий за света (на монах – бел. прев.), случаят следва да се докладва на Великата Христова Църква (Вселенската Патриаршия – бел. прев.).

Представителите на Свещените Обители на Дохиар, Григориат и Есфигмен смятат, че не трябва да се издават общи аполитирии, но при крайна нужда, ако монах се премести в друг монастир, да му се дава съгласително писмо от съответния Свещен Метох към Обителта, в която ще се установи.“

Още на 25 април 1957г., тоест още в пълнотата на общението на всички светогорски монастири, Двойният Синаксис взима решение, което изпраща отново на всички монастири с Енциклика от 09 април 1961 г. - с него напомня на всички монаси дали може и по какъв ред да се получи отпустително писмо:

„Свещена Общност на Света Гора Атон
Карея, 9 април 1961 г.
Прот. № Ф.1/3/227

Енциклика (Окръжно послание)
към Свещените Монастири на Света Гора Атон.

Ваше Преподобие, в Христа братолюбиво Ви прегръщаме с целувание,

С братска любов напомняме на Ваше Преподобие решението № ΣΑ/25-4-1957 на Разяснителния Свещен Синаксис, с което бе тълкувано автентично член 103 от Устава на Света Гора, според който се забранява освобождаването на атонски монаси за други църковни юрисдикции извън пределите на Света Гора. Обителите са задължени да не дават отпустителни (освободителни) писма на монаси, които желаят да напуснат своя монастир или Света Гора, без предварително одобрение.

По този повод, и поради случая с низвергнатия от сан Архимандрит Йеротеос Куртесис, който се възползва от издадено от Свещената Обител на Филотей освобождаване, дадено в нарушение на гореспоменатото решение, за да премине в чужда църковна юрисдикция, Вселенската Патриаршия поиска от Свещената ни Общност вярното изпълнение на горепосоченото решение на Разяснителния Свещен Синаксис.

Също така, Майката Църква обърна внимание да се предупредят Обителите да не издават никакви отпустителни грамоти на монаси, възнамеряващи да напуснат Света Гора, понеже до нас дотигна информация, че бившият игумен на Монастира Филотей възнамерява да се присъедини към разколническото сборище на тъй наречената „руска църква на диаспората“ в Америка, увличайки със себе си и други атонски монаси.

Затова и постановяваме, че съгласно решение ΣΑ/25-4-1957 на Разяснителния Свещен Синаксис всяка отпустителна грамота, издадена досега или която би се издавала занапред, от която и да е Свещена Обител на Света Гора на монах, желаещ да напусне Атон или монастира си, е незаконна, недействителна и лишена от правна сила.

Настоящото решение Ви възлагаме да бъде прилагано с точност, и пребъдваме сред множествената любов в Христа.

Всички в Общия Синаксис – Представители и Настоятели на двадесетте Свещени Обители на Света Гора Атон.“

С други думи е видно, че към 15 декември 2024г. лицето Климент Страхилов е бил каноничен клирик на Вселенската Патриаршия и не е имал канонично отпустително писмо, защото не е искал такова. Вселенската Патриаршия не би трябвало да откаже да издаде такова при крайна необходимост, както и не възпрепятствала желанието на отец Климент да приеме епископски сан. Същият трябваше да отиде лично във Фанар за да поиска среща с Вселенския Патриарх, където подробно да изложи своето желание за бъдещетото му развитие в Църквата. Въпросът е какво е наложило да се избегне редовният каноничен ред, добре и отдавна установен на Атон, въпреки някои известни нарушения, посочва изданието. 

След като Българската Православна Църква извърши хиротонията на чужд клирик, като неговата поместна Църква – в случая Вселенската Патриаршия, не е протестирала поради огромната си любов към своите чеда и създадените от нея поместни църкви по икономия), се налага извода, че извършеното деяние е „валидно“ по икономия, с оглед непроизнасяването на Майката Църква по този казус, станал зад гърба ѝ, се казва още в публикацията. 
"Дали обаче така ръкоположен епископ, известен със своята ревност, очевидно повърхноста, би бил достоен за включване в каталога на достоизбираемите за митрополит в БПЦ, в случай, че се оваканти някоя катедра?" - заключава Doxologiainfonews.