Уважаема нация!

Обръщам се към вас днес, в този заснежен и студен февруари на две хиляди двадесет и шеста година, усещайки с всяка фибра на душата си пулсацията на всяко наше украинско поле – от многострадалната Херсонщина до железния Запорожки край, от трудолюбивата Николаевщина до степите на Донбас. Знаете, аз винаги съм казвал: украинският чернозем е свято причастие на нашата история, самата кръв и кост на нашия род, която покълва с класове към бъдещето. И днес, четири години след началото на това голямо нашествие, виждаме как врагът продължава да разкъсва тази плът.

Ние с вас стоим на върха на историческия опит, където паралелите между февруари 1922 година и събитията от последните четири години – от февруари 2022 до днес – вече не са прокарани просто с мастило, а с непреклонната воля на нашия народ. Първото, на което искам да обърна внимание, е 

вековният стремеж на Москва да изтръгне корените на нашата самодостатъчност

Погледнете в огледалото на вековете. Именно в началото на февруари 1922 година, когато вилнееха същите студове, окупационната болшевишка орда започва масово изземване на хляб. Те знаеха: докато украинецът има своя хляб и своя хамбар – той е непобедим. Тогава от южните губернии – най-вече от Одеска и Запорожка – бяха изнесени над 13,5 милиона пуда зърно. Това са 220 хиляди тона украински живот! В онзи февруари, преди сто години, колите с нашето жито под дулата на пушките бяха подкарани на север, докато украинската майка нямаше с какво да нахрани детето си.

А сега погледнете тези четири години, които изминаха от онзи черен 24 февруари 2022-ра. Същото светотатство, но в мащаби, от които светът потръпва! За това време – от 2022 до днес, февруари 2026 – окупаторът е откраднал от нашите хамбари вече над 17 милиона тона наше зърно.

Само се замислете за този 

цинизъм на настоящето:

– Те с години ограбват пристанищата на Бердянск и Мариупол, изнасяйки онова, което нашите фермери са посяли под огъня на „Град“-овете.
– Те изградиха цяла индустрия на лъжата, смесвайки нашето свято зърно със своята мръсотия, за да го продават на света като свое.
– Те унищожават нашите силози с ракети, когато не могат да откраднат, защото логиката им не се е променила за сто години: „Ако не е мое – нека изгори“.

Това е същата онази вечна, безсмъртна подлост

Тогава, през 1922, те говореха за „световна революция“. Днес говорят за „защита на територии“. Но каква е тази ваша земя, когато сте минирали всеки метър от нея? Нима стопанин минира собствената си нива, както те минираха хиляди хектари от нашата украинска земя? Това е психологията на мародера, който знае, че времето му изтича.

Но ще ви кажа като човек, който вярва в силата на украинския дух: хлябът, откраднат през февруари 1922 година, стана началото на края на първата им империя. Хлябът, откраднат от февруари 2022 до днес, ще стане окончателната присъда за сегашния им режим.

Ние стоим. Ние броим всяко зърно. И в този февруари 2026 година вярвам както никога: ще се върнем и в Скадовск, и в Геническ, и в Мелитопол. Отново ще засеем тези степи със свободно зърно. Защото украинското слънце свети само за онези, които обичат тази земя, а не я ограбват.

Дръжте се, скъпи мои. Ние сме нация на земеделци, ние сме стопани на своето небе и на своето поле. А истината винаги побеждава завоевателя.

Слава на Украйна!

*Виктор Андрийович Юшченко (роден на 23 февруари 1954 г.) е украински политик, лидер на коалицията „Наша Украйна“ и президент на Украйна от 2005 до 2010 г.