Монументалните каменни статуи на Моаи са очаровали учените от векове. Те са предизвиквали много въпроси, свързани с тях, на които точният отговор е неизвестен.

Много хора знаят къде се намират статуите моаи - те са прославили Великденския остров , разположен в южната част на Тихия океан. Според изследователите, те са създадени от древните полинезийци (народът Рапа Нуи). Повечето от паметниците са издълбани от вулканичен туф (изпечена пепел). Изследователите смятат, че гигантските фигури са създадени в периода от 1250 до 1500 години.

Мистериозни статуи Моаи - интересни факти
В момента на острова има 887 каменни статуи. Средната височина на паметниците е от 3 до 5 метра, а теглото е от 10 до 14 тона (най-малките тежат около 5 тона). Около 40 завършени фигури тежат повече от 10 тона. Най-голямата завършена статуя тежи около 74 тона, а височината ѝ е повече от 10 метра.

Най-загадъчното е било как тези огромни статуи моаи са били преместени от местата, където са били издълбани, до различни части на Великденския остров. Учените отбелязват, че приблизително 500 от паметниците са били транспортирани по неравен терен до различни части на острова, а някои от тях са изминали разстояние от 16 до 18 километра.

Статуите са били издълбани с каменни инструменти - длета и тесла. Моаите изглеждат много спретнато издълбани. Учените смятат , че това е резултат от работа с подходящ материал. Фигурите са били издълбани от вулканична скала, която е по-лесна за обработка от например гранит или базалт: туфът е мек и порест. Освен това, умението на каменоделците и опитът, натрупан през поколенията, са изиграли роля. Някои моаи са останали в кариерите.

През 2013 г. професор Карл Липо от университета Бингхамтън (намира се в САЩ) и няколко негови колеги учени споделиха следната теория : статуите „ходели“. Наскоро - през октомври 2025 г., таблоидът Dailymail написа, че мистерията на Великденския остров е разгадана: Липо и колегите му проведоха експеримент и доказаха, че моаите са статуи, които „знаят как да ходят“.

Първо, учените нарисували 3D модел на паметника, а след това го пресъздали в реални условия. Статуята тежала 4,35 тона, три въжета били вързани за главата ѝ, а общо 18 души успели да преместят фигурата на 100 метра за 40 минути, люлеейки въжетата от едната страна на другата. Изследователите отбелязали:

Статуите могат да се движат напред, докато се люлеят от едната страна на другата, благодарение на D-образната основа и накланящата се глава.

Според учените, резултатът от експеримента е изключително убедително доказателство, че моаите „са се движили пеша“. Освен това, заключенията на учените съвпадат с устните предания на Великденския остров, които разказват, че статуите са се преместили от кариерите до местата си.

На острова е открита и обширна мрежа от пътища, които биха могли да бъдат използвани за преместване на статуите.

Преди това е имало теории, според които фигурите са били премествани в хоризонтално положение върху специални дървени „шейни“.

Защо са създадени „ходещите“ статуи моаи на Великденския остров?
Изследователите смятат, че паметниците са били духовни символи за древните полинезийци. Фигурите вероятно са символизирали духовете на могъщи предци, като например вождове, които са притежавали специална сила (наречена мана). Според вярванията на рапануйците, тази сила е могла да повлияе на съдбата на общността, по-специално да я защити и да повлияе положително на реколтата.

Легендите на Великденския остров разказват:

Статуите моаи „оживяха“ като духове пазители.
Очите им можеха да „виждат“ света на живите.
Каменни очи са били вмъквани само в онези статуи, които са „достигали“ до местоназначението си и са били инсталирани на специални церемониални каменни платформи (аху). Тоест, древните жители на острова са смятали паметниците за „живи образи на предци“.

Някои фигури са били украсени и с големи червени каменни „шапки“ - пукао, изработени от вулканична скала, наречена скория. Наличието на такъв „аксесоар“ би могло да показва, че статуята е била надарена със специална сила.

Каменните статуи моаи са били поставени с лице навътре към острова, което може да подкрепи теорията, че те са били защитници на древните полинезийци - тоест, те са бдели над и защитавали хората.

Паметниците носят различни маркировки. Изследователите предполагат, че те може да съдържат както работни знаци, така и символи, свързани с вярванията на Рапа Нуи. Древните хора може да са спрели да изработват огромни фигури, защото вярванията им са се променили.

Припомнете си, че в края на ноември тази година беше публикувано проучване, в което се посочва, че гигантските статуи на Великденския остров не са създадени под контрола на мощни йерархични структури, както се смяташе досега, а производството им се основава на сътрудничеството на малки семейни групи, живели на острова, пише Униан.

Превод: Faktor.bg