Хората в Босилеград – последните заточеници на Ньойския договор

Д-р Валентин Янев

На 27 ноември 2017 година в центъра на Босилеград пред паметника на Васил Левски беше проведено протестно събрание, припомнящо Ньойския диктат от 1919 г., съкрушил България с втора национална катастрофа и откъснал от пределите и: Западните Покрайнини, Южна Добруджа, Вардарска и Беломорска Македония и Западна Тракия.

Атмосферата на събитието в центъра на Босилеград беше 

тъжно и тягостно

Местните хора, явно притеснени и уплашени, избягваха да се мяркат по околните улици. Видимо засилено полицейско присъствие на униформени полицаи, а колите им практически блокираше центъра. Събитието започна с лошата новина - че на граничен пункт „Олтоманци” е осуетено преминаването и пристигането на професор Лозан Митев - председател на Граждански Комитет Западни Покрайнини, както и на представители на организация „Св.Св.Кирил и Методий”, историка Ангел Джонев и други още българи от близки селища. Формална причина за това се оказва "блокиране на системата, обработваща документите на преминаващите границата”. 

Изчакването граничният проблем да бъде решен и хората  да бъдат пропуснати криеше риск да похабим времето, предоставено ни от полицията за повеждане на тозимитинг-събрание. За всички нас беше ясно, че това е скандално поведение на пограничните сръбски власти, с цел да се провали отбелязването в Босилеград на тази тъжна годишнина от българската история.

Независимо от това възпоменанието се случи. В обезлюдения център, пред изпитателните погледи на десетки  униформени и сигурно толкова цивилни полицаи ние - шепа българи, успели да преминат границата и неколцината организатори на протеста, казахме на висок глас истината за Ньойския диктат, историческите факти от далечното минало, трудния живот на хората тук през последните години и 

липсата на перспектива и поглед напред

Председателят на Културно Информационния Център на българите в Босилеград припомни отново нелицеприятните факти. А те са:
- Асимилационна политика убиваща националното и човешко достойнство.
- Безочливо-подигравателното отношение към паметта на убитите мирни българи преди 100 години от четниците на Печаняц, нямащи и сега право да имат паметна плоча в града.
- Десетилетната съпротива срещу пълноценното образование на майчин език.
- Изтласкването на единствения инвеститор /българската фирма КАЛИНЕЛ/, рискувала да дойде в този труднодостъпен, планински, пограничен район.
- Лишаването на местното население от полагащата му се нормална медицинска помощ и отказа да бъдат допуснати лекари от България да помогнат на хуманитарни начала.

Накрая  Иван Николов „призова представителите на Европейските държави, в това число и България, в рамките на отварянето и затварянето на преговорните глави за членство на Сърбия в Европейския Съюз да ни обърнат необходимото внимание и на нас.”

Изказвания направиха още председателят на Демократичния Съюз на българите в Сърбия и представител на Граждански Комитет Западни Покрайнини.

Цялото събитие беше надлежно документирано от камерите и фотоапаратите на присъстващата сръбска полиция. Ние, малцината българи потеглихме след края на митинга в сивотата на отиващия си ден, все по-засилващия се снеговалеж и опустелите улици. 

Босилеградчани не посмяха да излезнат

и да почетат паметта на хилядите си загинали предци. Едни загинали „при опит за бягство” през границата. Други приключили живота си в концлагера „Голи оток” и по други злокобни места. Трети преживяли най-ценните години от живота си в затворите на кралска и Титова Югославия.

Страхът продължава да владее душите на хората в този град. А паметника на Васил Левски сякаш наблюдаваше тъжно в този мразовит ноемрийски ден шепата хора, събрали се около него, сякаш търсещи закрила и утеха от Апостола на Свободата.

Бог да пази българите извън България, откъснати от нея не по собствена воля!