Християн Мицкоски отряза партийните радикали, прави нов маньовър пред ЕС и САЩ

Мицкоски срещу радикалните елементи в партията: Договорите не се анулират, искам посредник
Има радикални елементи в нашата политическа структура за оттегляне от международни договори и преговори. Това каза премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски в отговор на въпроса за отношенията между Скопие и София.

"Разбира се, когато разговаряме с нашите европейски партньори, особено с представителите на Съвета и Комисията, с председателя Коща, с върховния представител по въпросите на външната политика и политиката на сигурност Кая Калас, както и на регионални срещи, в които и аз ще участвам по линия на многостранното сътрудничество, тази тема е неизбежна/отношенията с България, бел.ред./. Разбира се, обсъждаме я, каза Мицкоски и добави: Не съм от хората, които действат прибързано в политиката. Същевременно съм наясно с реалността и с погрешната политика, провеждана в миналото от предходните правителства. От друга страна, очакванията на някои радикални елементи в нашата политическа структура за оттегляне от международни договори и преговори биха били напълно основателни, ако бяхме сами на този свят. Но ние не сме сами и трябва да се борим, за да възстановим загубените позиции, които, за съжаление, предишното правителство подкопа.

"В рамките на тази борба ние винаги представяме аргументи, които са методологически ясни и разбираеми за нашите събеседници. Готови сме да аргументираме позициите си и, ако аргументите на отсрещната страна надделеят над нашите, сме готови да ги приемем. Не проявяваме инат и не сме твърдоглави. Нашата цел обаче е да представим по най-добрия възможен начин своята стратегия и своята истина и чрез политически дебат и политическа борба на международната сцена да възстановим част от позициите, които предходните правителства загубиха", каза още той и добави: Смятам, че привличаме внимание и вече сме обект на сериозно внимание от страна на нашите партньори, особено в Европа. Търсим решения. Аз никога няма да вляза в процес, без да имам предвидим край.

"Според мен, за да стигнем до подобен процес, първо трябва да изградим доверие, а за това е необходимо да разговаряме. Желанието трябва да съществува и от двете страни – това е двупосочна улица и не може да бъде едностранен процес. Ще водим процеса паралелно. Готови сме да разговаряме за съгласуването на план за действие за малцинствата, разбира се, в присъствието на международната общност. Защото, ако водим диалог единствено с нашия източен съсед, тогава се потвърждава това, което ние твърдим – че става дума за двустранен въпрос. Опасявам се, че подобен диалог би могъл да се превърне в разговор между хора, които може би няма да успеят да се чуят по правилния начин. Затова смятам, че е необходимо на масата да има още една страна. Нека това бъде, например, представител на Европейския съюз", каза Мицкоски.

Продължаваме да изпълняваме реформите, които са част от Плана за растеж и от Реформаторската програма. Следим развитието на събитията на европейската политическа сцена – последно, например, референдума в Исландия, регионалните избори в Германия, предстоящите президентски избори във Франция.  Динамиката е голяма, навсякъде по света е динамично. Ние трябва да намерим своя шанс в рамките на тези предизвикателства и именно това правим, подчерта премиерът на РСМ и поясни: Впрочем търсим този шанс и във всички резултати, които постигаме – ръст на БВП от 4,3% през второто тримесечие, увеличение на индустриалното производство, ръст на туризма, контролирана инфлация с два до два и половина процентни пункта по-ниска от равнището в Европейския съюз.  Всичко това са показатели, че след тези 26–27 месеца, през които работим като правителство, най-накрая започват да се появяват резултати. От дълбок минус, от едно напълно разпаднало се, унизено, ограбено и омаловажено държавно устройство, стигаме до състояние на нулева точка. Не мога да кажа, че сме се придвижили кой знае колко нагоре, но сме достигнали нулевото равнище, от което трябва да започнем да изграждаме нагоре.

Относно  информациите за някакъв вид асоциирано членство в ЕС той каза следното: Не бих навлизал сега в подобен тип дискусия. Всичко това засега е само мозъчна атака, обмен на идеи. За да бъде въведен и да заработи подобен модел, това би предполагало промяна на договора, който урежда функционирането на самия Европейски съюз. Светът категорично се променя и то с огромна скорост. Интересите се пренареждат и смятам, че в един подобен многополюсен свят ние, отново ще кажа, като сравнително малобройна държава, не особено значима от гледна точка на териториалния си размер, но значима като географско местоположение, особено в тази част на света, трябва да намерим своя шанс. И смятам, че го намираме. Контурите вече се очертават.

За отношенията със САЩ Християн Мицкоски каза следното: Това, което ме радва, е фактът, че Съединените американски щати и настоящата администрация на президента Тръмп възприемат Македония и настоящото правителство като близък приятел – не само в региона, но и в Европа. Тяхната подкрепа остава непроменена не само по отношение на НАТО, но и в сферата на икономиката и потенциалните инвестиции, които Съединените американски щати имат в Македония. 

БГНЕС припомня, че през юни 2022 година Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. / БГНЕС