Христо Фотев – майсторът на изящната лирика и в живота, и на хартия. Поетът, който никога не е криел своята слабост към женската красота и тишината. 

Мълчаливецът, който живее скромно и не се блъска за литературни награди. Мълчаливецът, който създава поетични бисери и споделя най-важните неща единствено с най-близките си приятели докато мълчат.

И както той сам казва не веднъж: "Мълча, за да пощадя себе си и другите…"

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБ

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!
И си спомняй за мене понякога.