Христо Грозев: Новата парадигма на руския агресивен шпионаж набляга на саботаж, диверсии и убийства

В интервю за „Извън ефира“ разследващият журналист Христо Грозев говори за руските операции по света, българската шпионска група във Великобритания, новите методи на Кремъл, хибридните атаки срещу България и опасността от ескалация на диверсии в Европа.

Журналистът, чиито разследвания помогнаха за разкриването на операции на руските служби, заяви, че въпреки заплахите срещу него продължава да работи, като използва слабостите на руските структури за сигурност.

„Ситуацията е същата, каквато беше, когато се разкри един от многото планове за покушение, отвличане и така нататък. Благодарение на разнищването на този конкретен план, който стана обществено достояние и през съдебното дело в Англия, стана ясно както какви са амбициите на руските служби по отношение на мен и мои колеги, така и какви са техните недостатъци“, разказва Грозев.

По думите му един от основните проблеми на руските служби е невъзможността им да действат напълно спонтанно.

„Един от недостатъците им е, че не могат да действат спонтанно и аз се възползвам от това. В последния момент се появявам някъде и те не могат да действат. Затова съм и сега в последния момент тук. И така ще изчезна“, казва журналистът.

Българско участие във филм за войната в Украйна

Грозев разкри, че работи по игрален филм, базиран на реално разследване, свързано с войната в Украйна.

„Това е първият игрален филм, който аз помагам да се създаде. Той е по действителен случай, по истинско разследване, свързано с войната в Украйна. За съжаление нямам право да дам повече подробности, но мога да кажа, че ще бъде според мен много интересен филм“, заяви той.

Журналистът уточни, че участва като сценарист и съпродуцент.

„Количеството Оскари на актьорите, които участват в него, и на продуцентите е около седем, така че ще бъде интересно да се види. Има и българско актьорско участие“, добави Грозев.

Живот под постоянна заплаха

Грозев обясни, че в момента единственото място, където може да пребивава по-дълго без постоянни промени и мерки за сигурност, са САЩ.

„Единственото място, където мога да пребивавам дълго време, без спонтанно да си купувам билети наляво и надясно, за съжаление са Щатите. Там съм получил защита“, каза той.

В Европа престоят му е ограничен.

„В Европа са кратки пътувания – един-два дни максимум и трябва да изчезна отново. Работата ми обаче изисква да бъда постоянно на различни места. Това, което ми помага, е, че дори аз не знам къде ще бъда след два дни, камо ли руските служби да могат да предвидят нещо за мен.“

Той разказа, че дори срещите със семейството му са трудни за организиране.

„Четири години имахме време да възприемем новата реалност. Виждаме се, когато случайно можем някъде. Реално срещите на семейството се планират от днес за утре.“

По думите му австрийските власти все още са изключително внимателни заради провалите около руската шпионска мрежа.

„Когато са разбрали, че години наред са били пробивани, че е имало следене от апартамента срещу нашия във Виена, а месеци наред благодарение на българската група шпиони, австрийските власти имат такова чувство на срам за провалите си, че в момента не ми позволяват да отида нито за един час без охрана от 10-12 души с оръжия.“

„Пишман шпионите“ и плановете за отвличане

Грозев коментира освобождаването на двама от осъдените българи, участвали в шпионска мрежа във Великобритания – Иван Стоянов и Ваня Габерова.

Той разказа, че британската полиция му се е извинила, че не е бил информиран предварително.

„Получих обаждане от тяхната контратерористична организация вътре в Скотланд Ярд, която ми се извини. Обясниха това с липса на комуникация и реална смяна на персонала. Някои от водещите детективи по случая са били в болница, други са се пенсионирали. Така че реално това е гаф от тяхна страна.“

Според него обаче по-важният въпрос е защо тези хора са били освободени.

„Защо са освободени двама от общо шест души, които получиха дълги присъди?“

Грозев определи групата като „пишман шпиони“, но предупреди, че това не означава, че са били безопасни.

За Иван Стоянов той каза: „Неговата цел е била по-скоро вторична. Той е бил мускулът – човекът, който евентуално да ме отвлече, да ме прибере, да ме набие, да ме вкара в някоя пещера, което е било част от техния план.“

За Ваня Габерова:

„Тя е дамата, която освен координационна роля, и то с голямо желание, е изпълнявала, е била поставена задачата да бъде мой прелъстител. Аз за съжаление дори не съм я забелязал. Така че много неуспешно свършена задача.“

Грозев обясни защо използва определението „пишман“.

„Ако прочетете стотиците страници от техните чатове, които са основата на обвинението, самото пишманство се доказва с това, че те не са си изтрили разговорите. В Telegram, в обща група са си обсъждали какво правим днес, какво правим утре.“

Той сравни материалите от разследването с „дневник“ на шпионска група.

„Английските разследващи са получили нещо като мило мое дневниче от шпионска група. Там се вижда какви гафове са правили, как са лъгали своите шефове. Информацията, която е достигала до Москва, много често включва лъжи, преувеличения, измислени обяснения.“

Но според него опасността е била реална.

„Това, че са пишман шпиони, не означава, че са по-малко опасни. В много случаи са по-опасни от професионалните шпиони.“

Той разказа за план за палеж на имот в България:

„В един от инцидентите, който се чете в тези чатове, те са планирали да подпалят вила на морето в България, където са смятали, че аз живея. Аз не съм бил въобще там. Случайно съм минавал през този град. Някой е измислил или неправилно е разбрал, че това е моята вила. Те реално са получавали инструкции от Москва да подпалят тази вила.“

Новата руска стратегия: не професионални шпиони, а обикновени хора

Според Грозев руските служби са променили начина си на работа.

„Това е новата парадигма на руския агресивен шпионаж. Не говорим за крадене на данни в стандартния филмов смисъл, а за саботаж, диверсии и убийства.“

Той посочи, че преди това задачите са били изпълнявани от професионални агенти на ГРУ.

„Преди пет-шест години изпълнители на такива задачи бяха професионални агенти на ГРУ. Това са хора, които са били военни, получили са четири години обучение в академията.“

Според него войната в Украйна и подобрените системи за контрол са принудили Москва да търси други хора.

„Фалшиви личности вече не могат да получат визи. Биометрични паспорти се изискват почти навсякъде. Всичко това доведе до необходимостта те да търсят пишман шпиони – обикновени хора, които се сливат с обстановката.“

Грозев каза, че вербовката често става през престъпни среди.

„Голяма част от набора е през групи за организирана престъпност, групи, свързани с източни бойни изкуства, чеченската диаспора в Европа, но също така и футболни агитки, които имат транснационални мрежи.“

Център 795 – новото звено за саботажи

Грозев коментира и разследването за руския Център 795.

„Той е създаден именно за да запълни дупките, които ние открихме в техните възможности.“

Според него структурата е била скрита в концерна „Калашников“, а не директно в службите.

„Те скриват този нов отдел не във военното разузнаване ГРУ, не във ФСБ, а в търговско предприятие. В случая – концерна „Калашников“, защото там работят 50 000 души и можеш да скриеш отдел от 500 души.“

Разследването е станало възможно след хакване на документи.

„Украински хакери успяха да се докопат до тези презентации. Ние ги верифицирахме и публикувахме пълния списък на тези 503 души.“

Русия използва Африка за финансиране на операции

Грозев заяви, че Москва създава нови финансови канали чрез Африка.

„Цялата тази система на аутсорсинг на шпионажа води до огромна нова вълна на корупция.“

Той даде пример с ръководителя на Център 795.

„Началникът на този отдел Денис Фисенко си назначава заплата от един милион годишно. Сравнете това със заплатата на един полковник от армията, която е около 1000 долара годишно.“

Според него целта е създаване на финансов поток извън санкциите.

„Когато финансирането е извънбюджетно и екстратериториално през Африка, тогава се избягват санкциите и се получава огромен бюджет за бъдещи дестабилизационни операции.“

България и руските хибридни операции

Грозев заяви, че последната голяма руска операция срещу България, която е наблюдавал, е била кампанията срещу еврото.

„Последната, която видях, активно и масирано подпомагана от Русия и руските служби, беше кампанията против въвеждането на еврото.“

Той коментира и политиката на българското правителство.

„Многопластовата дипломация изисква много голям опит. Не можеш да я правиш с малък опит.“

Според него подобни противоречиви сигнали могат да навредят на страната.

„Ако се прави от хора без опит, това е рецепта за провал.“

Опасността от нови диверсии в Европа

Грозев предупреди, че според него рискът от физически атаки ще расте. „За мен голямата опасност в момента е не хибридната война, а това, което се нарича кинетична война.“

Той посочи като възможни цели граждански обекти. „Взривяване на шопинг молове, запалване на IKEA и убийства на хора по Европа е нещо, което очаквам да ескалира много повече.“

Според него руската стратегия е създаване на хаос.

„Целта не е непременно да се атакуват военни обекти, а да се създава екзистенциален страх чрез масовост на безредици, протести и терористични актове.“

Дезинформацията и атаките срещу самия Грозев

Журналистът разказа и за кампания срещу него, включително публикация на домашния му адрес.

„Беше публикуван във Facebook видеопост на Румен Петков, в който беше изваден вътрешен документ от английския съд, съдържащ моя домашен адрес в Австрия – апартамент с номер и всичко.“

По думите му това е създало допълнителен риск.

„Това няма никаква друга цел, освен да получа предупреждения от съответните служби, че те знаят. Освен това създава допълнителен риск за моето семейство.“

„Не можем да си позволим да мислим, че това са просто случайни хора“

В края на интервюто Христо Грозев подчерта, че новият модел на руските операции е по-труден за разкриване именно защото използва хора извън класическите структури.

„Това са хора, които на пръв поглед не правят впечатление. Това е плюс, а не минус за тази нова парадигма.“

Според него най-голямото предизвикателство пред Европа е да разбере, че заплахата вече не идва само от професионални агенти.

„Русия вече използва обикновени хора, които могат да бъдат манипулирани, купени или идеологически превърнати в инструменти. И това е много опасно, защото границата между шпионаж, престъпност и тероризъм става все по-малка.“

В разговора беше засегнат и казусът с журналистката Диляна Гайтанджиева, която заведе дело срещу събеседника заради неговите твърдения, че тя е била свързана с руското военно разузнаване ГРУ.

По думите му делото е насрочено за есента, а той очаква с интерес съдебната процедура, тъй като според него все още не всички материали по случая са били публикувани.

„Доколкото разбирам, по същество делото е назначено или отложено за октомври. Аз с нетърпение чакам това съдебно дело, тъй като ние не публикувахме всичко по нейния казус. Има още неща, които са много по-страшни, за съжаление, за нейната роля“, заяви той.

Той обясни, че обмисля дали да публикува допълнителните материали преди началото на делото или да изчака съдебната процедура.

„Ще трябва да се посъветвам с адвоката дали това няма да направи още по-сложна процедурата, но аз стоя зад думите си. Няма нищо, което да не съм видял черно на бяло“, каза той.

Според него отношението му към случая не е било продиктувано от лично отношение към журналистката, а от това, което той твърди, че е открил в своето разследване.

„Когато публикувахме това, аз се отнесох дори с определена, ако не симпатия, то с притеснение за нея. Не мога да имам симпатия към човек, който се е продал на чуждо разузнаване, но тя влиза в категорията на тези, които са били полезни и в един момент стават опасни с това, че знаят“, заяви той.

На въпрос възможно ли е да има осъдителна присъда срещу него, той отговори, че според него в случая няма основание за наказание.

„За съжаление, в правосъдната система всичко е възможно, но че има нула престъпление тук от моя страна – това е факт. Основният въпрос е тя работила ли е, знаейки, че работи за руското разузнаване. Отговорът е да. Имаме черно-бяла кореспонденция, която показва това“, каза той.

Той коментира и твърденията около конспиративните версии за предполагаеми американски биолаборатории в Украйна, които според него са били използвани като част от руска информационна операция.

„Тя се опитва да отклони темата с аргумента, че не само тя е разпространявала информацията, че биолабораториите в Украйна са таен проект на американските служби. Дори шефката на американското разузнаване Тълси Габард го е потвърдила“, каза той.

По думите му той разполага с кореспонденция, която според него показва произхода на тази теория.

„Разполагам с един чат, който е интересен – хора от руското разузнаване, които са създали тази конспирология и са работили с Диляна, в момента, в който Тълси Габард публикува нейното съгласие с тезата, пишат: „Най-накрая намерихме си полезна идиотка и във Вашингтон“.

Тоест те оценяват, че това е тяхната конспирация, която е била възприета от някой във Вашингтон. Така че казусът за мен е еднозначен“, заяви той.

По повод самото дело той обясни, че искът срещу него е за накърняване на честта и достойнството.

„Това е криминален иск – че съм опорочил нейната чест като журналистка, наричайки я човек, който работи за пари за руското разузнаване“, каза той.

Според него, ако съдът приеме тезата на ищцата, последиците биха били най-вече финансова санкция, тъй като става дума за частно обвинение, а не за дело, водено от прокуратурата.

Той очаква в съдебната зала да бъдат разгледани подробно материалите от неговото разследване, като подчерта, че ще се стреми да защити своите източници.

„Ще се опитам максимално да защитавам безопасността на източниците, но това, което обективно мога да покажа, ще го покажа“, заяви той.

В края на разговора той коментира и опасенията си около присъствието му в България по време на съдебните заседания.

„Това е доста небезопасно, тъй като очевидно това ще бъде предупредена дата, известна дата. Такива пътувания са небезопасни за мен“, каза той.