Христо Грозев: Войната дойде в сърцето на Русия. Украинските удари променят обществените нагласи

Българският разследващ журналист Христо Грозев смята, че масираните украински удари с дронове по руска територия вече променят обществените нагласи в Русия.

По думите му за Анастасия Нарицина в интервю за украинския  
24 Канал през последните месеци атаките обхващат все по-широка география – от Москва и Санкт Петербург до Краснодарския край, Самарска и Владимирска област, както и Чебоксари, разположени на около 1000 километра от украинската граница.

Според него ефектът от тези удари вече се усеща далеч извън пограничните райони. Ако в началото на войната заплахата е била реална само за регионите до украинската граница, а по-късно и за областите, до които достигат отделни дронове, през последните три-четири месеца усещането, че войната е дошла и в сърцето на Русия, се е разпространило и сред жителите на Москва и Санкт Петербург.

„Промени се възприятието на средната класа и на елита

в двата най-големи руски града. Доскоро те смятаха, че имат негласно споразумение с Путин – войната да се води далеч от тях, а те само да я подкрепят, без да плащат цената ѝ. През последните шест месеца това вече не е така“, обяснява Грозев.

Той отбелязва, че освен икономическите последици, руснаците все по-често се сблъскват и с пряката опасност от войната – горящи сгради, паднали дронове и атаки срещу инфраструктурни обекти.

По отношение на противовъздушната отбрана на Москва Грозев смята, че тя не е неефективна, но е създадена за съвсем различен тип заплахи.

„Системите работят добре при условията, за които са били проектирани. Когато са разработвани, никой не е предвиждал масирани атаки с голям брой евтини дронове. Те могат да прихванат 99% от целите, но дори останалият 1% е достатъчен, за да бъде поразен важен обект и да се създаде усещане, че войната е дошла и в Русия“, казва той.

Според Грозев Русия трудно може да защити цялата си критична инфраструктура. Огромната територия на страната, която в миналото е била стратегическо предимство срещу външно нападение, в епохата на безпилотните летателни апарати се превръща в сериозна слабост.

Той цитира анализ на руски военен експерт, според когото именно големите разстояния и множеството разпръснати нефтопреработвателни и инфраструктурни обекти правят страната особено уязвима за атаки с дронове, тъй като е практически невъзможно всички те да бъдат защитени едновременно.

Според Христо Грозев

в Кремъл

 действат няколко влиятелни групировки, които се конкурират помежду си за влияние и ресурси. Той смята, че директорът на ФСБ Александър Бортников вече не е ключова политическа фигура, а е по-скоро свързан с кръга на Николай Патрушев. Въпреки че Патрушев вече не заема предишните си постове, по думите на Грозев той продължава да координира икономическите интереси на най-близките до Владимир Путин олигархични кръгове.

Според разследващия журналист тази група се занимава основно със създаването на схеми за заобикаляне на западните санкции и с опитите приближените на Кремъл да извлекат максимални финансови ползи от войната.

Грозев прави разграничение между този икономически кръг и т.нар.

„ястреби“

 – генерали и представители на силовите структури, които биха желали войната да бъде доведена до успешен за Русия край и при определени обстоятелства биха могли да се опитат да променят властта.

По думите му Сергей Шойгу вече не е реален фактор, тъй като няма авторитет сред военните. Те го възприемат като човек, издигнат единствено заради близостта си с Путин, а не заради професионални качества.

Сред по-влиятелните представители на твърдолинейното крило Грозев посочва генерал Владимир Алексеев. Той твърди, че украинските служби са го смятали за важна цел, но въпреки че е оцелял, здравословното му състояние не му позволява да се превърне в лидер на евентуален преврат.

„Добрата новина е, че не виждаме ярко изразен лидер на „ястребите“, който да е способен да организира подобен сценарий“, казва Грозев.

В същото време той твърди, че сред част от генералите от ФСБ и Службата за външно разузнаване има хора, които при определени условия биха подкрепили отстраняването на Путин. Той отказва да назове имена, тъй като се надява подобни процеси да не бъдат осуетени.

Що се отнася до министъра на отбраната Андрей Белоусов и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, Грозев ги определя като бюрократи, а не като реални центрове на влияние. По думите му Белоусов не е успял да спечели уважението на армията и много военни го наричат пренебрежително „счетоводителя“, защото няма военен опит. Герасимов има по-голям авторитет, но носи отговорност за стратегията на войната, която според Грозев не е постигнала поставените цели.

За убийството на руския опозиционер в Полша

Коментирайки убийството на руския художник и опозиционер Семьон Скрипецки в Полша, Христо Грозев заявява, че случаят силно напомня на почерка на специалното подразделение 795, което според разследване на The Insider се занимава с ликвидиране на противници на Кремъл в Европа.

Той подчертава, че е твърде рано да се правят окончателни изводи, но посочва няколко сходства. Според него през последните месеци е имало информация за търсене на наемен убиец сред чеченската диаспора за операция в Полша. Освен това в ръководството на подразделение 795 са участвали и представители на беларуските служби, което съответства на появилите се данни за задържани беларуски граждани.

Грозев допълва, че Скрипецки е бил известен с критиките си срещу Владимир Путин и Рамзан Кадиров и само два дни преди смъртта си е представил в Берлин нова карикатура на руския президент. Той обаче отбелязва, че биографията на художника съдържа и неясни моменти, поради което не бива да се правят прибързани заключения преди приключване на разследването.

Според него руските специални служби все по-често използват не руски граждани, а хора от други държави – включително беларуси, представители на чеченската диаспора, жители на окупирани украински територии и лица с криминално минало, които впоследствие се представят за украински бежанци.

Въпреки това Грозев смята, че западните контраразузнавателни служби вече са значително по-подготвени отпреди две години и успешно предотвратяват голяма част от подобни операции, макар че отделни случаи няма как да бъдат изцяло избегнати.

„Безсмъртието“ на Путин

Коментирайки публикацията на The Wall Street Journal за многомилиардна руска програма, насочена към удължаване на живота на Владимир Путин, Христо Грозев изразява мнение, че зад нея стоят едновременно личните убеждения на руския президент и огромни корупционни интереси.

Според него Путин действително вярва в псевдонаучни и мистични теории. Като пример той посочва Виктор Петрик – човек, представящ се за учен и изобретател на „лечебна“ вода, който в миналото е получавал държавна подкрепа благодарение на близките си отношения с президента.

Грозев смята, че подобни проекти дават възможност на приближени до властта учени и институти да усвояват огромни бюджетни средства, обещавайки на Кремъл технологични чудеса.

Като аналогия той посочва и програмите за усъвършенстване на нервнопаралитичното вещество „Новичок“, за които според него години наред се отпускат значителни средства с обещания за създаването на все по-„съвършено“ оръжие.

Според Грозев и в двата случая става дума за съчетание между желанието на Путин да вярва в подобни обещания и стремежа на хората около него да печелят от държавния бюджет.

Той определя историята с програмата за удължаване на живота на руския президент преди всичко като мащабна схема за източване на средства, а не като реален научен проект.

Да припомним и разследването на Bellingcat,

изготвено преди време съвместно с The Insider и италианския вестник La Repubblica, разкрива една от най-успешните операции на руското военно разузнаване (ГРУ) през последните години.

Пред  Екатерина Котрикадзе  от руския опозиционен Телеканал Дождь
   Христо Грозев определи тогава случая като пример за изключително успешна  работа на руското военно разузнаване, макар и в крайна сметка легендата на агентката да е разкрита. И то по-много диалетантски начин.

В центъра на историята е жена, представяла се за Мария Адела Куфелд Ривера – по легендата дъщеря на перуанка и германец, която в продължение на години изгражда нов живот в Европа, създава собствен бизнес, организира светски събития и постепенно се сближава с офицери от НАТО.

По думите му историята е толкова необичайна, че още в първите часове след публикуването на разследването редакцията е получила множество предложения тя да бъде екранизирана.

„Това, което публикувахме, е само началото. Продължаваме разследването и следващите части може да се окажат още по-интересни, защото изплуват и други хора. Историята далеч не е приключила“, казва Грозев.

Според него вече събраните данни показват, че операцията на ГРУ значително превъзхожда много други руски нелегални мисии, разкрити през последните години.

Грозев припомня, че една от най-мащабните програми на руското външно разузнаване – нелегалната агентурна мрежа в САЩ – приключва с пълен провал през 2010 г., когато десет агенти са арестувани и върнати в Русия. За разлика от този случай, Мария Адела успява години наред да остане незабелязана.

„Тя успява да живее под тази самоличност дълго време и да се запознае с огромен брой офицери, юрисконсулти, хора, работещи за НАТО. Дори да приемем, че никога не е копирала секретни файлове и не е прониквала в компютри, само фактът, че години наред е общувала с тези хора, е огромен успех.“

Според разследващия журналист истинската стойност на подобна операция не е задължително в кражбата на документи.

„Достатъчно е тя да е описвала за своите куратори характера на тези хора, финансовите им проблеми, семейните им отношения, слабостите им. Именно така разузнавателните служби изграждат профили на бъдещи кандидати за вербовка. Това е изключително ценна информация.“

Грозев подчертава, че към момента никой не знае пълния обем информация, която агентката е успяла да предаде на Москва, но според него самото ѝ присъствие в подобни среди вече представлява сериозен успех за руското военно разузнаване.

В същото време именно това разследване показва и колко сериозно е спаднало професионалното ниво на руските специални служби.

Един от най-фрапиращите примери е опитът да бъде създадена перуанската биография на агентката.

Според легендата тя трябвало да бъде извънбрачно дете на перуанка и германец. За да получи гражданство, били представени документи за кръщение, които уж доказвали раждането ѝ. Проверка на перуанските власти обаче установила, че църквата, издала документа, въобще не е съществувала през годината, посочена в удостоверението. Просто се обадили в църквата и попитали.

„Това е абсолютен дилетантизъм“, казва Грозев.

Според него подобна грешка би била немислима за ГРУ преди десетилетия.

„Наскоро разговарях с човек, който някога е работил със съветските служби. Той отказваше да повярва, че подобна небрежност е възможна. По неговите спомени ГРУ е работело много професионално през 80-те години.“

Грозев смята, че днес качеството на работа в руските служби е спаднало значително.

Според него това може да се дължи както на корупция, така и на факта, че все по-често на подобни позиции попадат хора заради лични връзки и роднински отношения, а не заради професионалните си качества.

След разкриването на Александър Петров и Руслан Баширов след отравянето  на семейство Скрипал в Солсбъри през 2018 г. става ясно, че серията на паспорта на Мария Адела почти съвпада с тази на други агенти на ГРУ. Именно това окончателно води до разобличаването ѝ и тя е принудена да напусне Европа и да се върне в Русия.

Днес, според публикуваната информация, тя работи в руския пенсионен фонд.

Грозев смята, че въпреки множеството разкрити операции подобни нелегални агенти продължават да действат в Европа.

„По наши изчисления такива агенти са около двадесет. Само през последната година установихме двама.“

Той обяснява, че след началото на войната възможностите на руските разузнавателни служби значително са намалели.

Масовото експулсиране на руски дипломати ограничава класическия шпионаж, а агентите, които пътуват с дипломатически прикрития, вече много по-трудно достигат до целите си.

„Остават именно такива нелегали – хора като Петров, Баширов и Мария Адела.“

Втората голяма тема в разговора е войната в Украйна.

Коментирайки публикации, че Русия изразходва скъпи ракети „Калибър“ срещу украински макети на системите HIMARS, Христо Грозев заявява, че към момента няма достатъчно публични доказателства за всички подобни случаи.

В същото време той разкрива, че Bellingcat работи по собствено разследване на подразделението в руската армия, което избира целите за високоточните ракетни удари.

„Ние отделно разследваме именно отдела, който определя целите за ударите с „Калибър“ и други високоточни ракети.“

По думите му анализът на телефонните връзки на тези военни показва отчетлива зависимост между активността им и последвалите руски ракетни атаки.

Той допуска, че е възможно да са извършвани удари по цели, които никога не са ставали публично известни, тъй като не са довели до човешки жертви.

По отношение на бойните действия Грозев отбелязва, че внимателно следи не само западните оценки, но и критично настроените руски военни анализатори.

Според него именно между тези две групи се оформя сходно мнение.

„Това, което виждаме, не е контранастъплението, което мнозина очакваха. По-скоро става дума за подготовка и за действия, които отвличат вниманието от това, което предстои.“

Той признава, че не се определя като военен експерт, но отбелязва, че именно това е преобладаващата оценка както сред западните специалисти, така и сред руските военни анализатори, които си позволяват да говорят открито.

Според него към този момент между възможностите на украинската и руската армия се наблюдава относително равновесие.

„Това не означава, че ситуацията не може да бъде променена чрез нова мобилизация.“

Темата за евентуална нова мобилизация в Русия също заема важно място в разговора.

Грозев смята, че Владимир Путин е изправен пред изключително труден избор.

От една страна, мобилизацията може сериозно да разклати обществената подкрепа за режима. От друга страна, отказът от подобна стъпка увеличава риска от недоволство сред най-радикално настроените представители на военния и силовия елит.