Проследих внимателно коментарите на Дончев и енергийната министърка за Националния план за възстановяване и устойчивост и нищо от казаното не може да опровергае убеждението ми, че това е посредствен опит за кражба от бъдещето ни. 
Двамата продължават да повтарят познатите клишета и общи фрази без съдържание.
Трудно могат да убедят някого, че това не е план на хора от миналото, силно напомнящ на периода преди 10 ноември 1989 г. – планове без смисъл и посока, от управляващи, които знаят, че скоро няма да са във властта. Това се казва в позиция на Христо Иванов, съпредседател на Демократична България.

Пак да повторя, внимателният прочит на предложения План за възстановяване и устойчивост, прави очевидно едно – подготвя се ограбване на бъдещ обществен ресурс чрез разпределение към картелите на властта, които да „усвоят“ европейските пари за възстановяване на България след кризата с пандемията. Този план няма ясна цел и фокус, безличен е, безидеен и показва обидно ниска амбиция.

Отсъстват инструменти за икономически растеж и мерки, които да стимулират възстановяването на малкия и средния бизнес, пострадал тежко от противоепидемичните мерки. Голямата липсваща тема е енергийната трансформация и мерките в подкрепа на регионите, зависими от въглища, подчертава Иванов.

Няма ангажимент за запазване на работните места и доходите на хората; запазване на конкурентоспособността на индустрията и качествено подобряване на околната среда.
В т. нар. „Втори стълб: Зелена България“ е предвидена само една реформа – либерализация на електроенергийния пазар на едро. Ангажимент, който България трябваше да е изпълнила още в рамките на Третия енергиен пакет до края на 2016 г., сега е посочен като основна реформа с перспектива до 2030 г., при условията на действащ Четвърти енергиен пакет и законова норма в Закона за енергетиката, с която е поставен краен срок за пълна либерализация на електроенергийния пазар на едро до 01 юли 2021 г.

Друга реформа в енергийния сектор предложеният план не предвижда. Това е сериозно отстъпление от европейските енергийни и климатични политики. По-важното – това е срамен отказ да се даде възможност на българската енергетика да се модернизира и трансформира, ставайки основа за икономическо развитие и растеж.

В плана, който трябва да даде 10-годишната перспектива на страната ни, не е поставен ключовият въпрос за българската енергетика – как да запазим комплекс „Марица Изток“ като енергийното сърце на България чрез трансформирането му в енергиен комплекс от ново поколение с нова перспектива за работещите хора в региона и съпътстващата индустрия. Това е недопустимо и безотговорно. Защо се прави? Дали защото корупционните пари за АЕЦ Белене не изместват фокуса на интереса на властта от Маришкия басейн?

Европейската комисия специално приканва България при разработването на националния план за възстановяване и устойчивост да се предвидят мерки в подкрепа на справедлив преход на регионите, зависими от въглища, придружени с ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия.

Нужно е решение, което да даде ясна перспектива на Старозагорския регион за развитие и растеж чрез целенасочени инвестиции за трансформация и заетост, образование и чист въздух. Решение, което да запази лидерството на региона сред областите с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението в страната. Това е възможно, ако България се възползва от всички механизми за финансиране и подкрепа, които Европейската комисия създаде за икономическото възстановяване след пандемията чрез инвестиции в нови технологии и енергийна трансформация. Възможно е, но не и докато тези управляващи чертаят плановете за развитие на страната.