Има четири важни задачи, които могат да бъдат решени единствено от демократичната десница, а тя трябва да се обърне главно към средната класа
“Не искаме власт заради самата власт и на всяка цена. Но не можем да не поставяме във фокуса на политическите си усилия взимането на властта - ясно и категорично. Първо, защото това е единственият начин да осигурим устойчиво прилагане на програмата си и, второ, защото това е единственият начин да гарантираме, че на власт няма да са онези, които не бива да бъдат на власт”, каза Иванов. И предупреди, че политическа формация, която има нагласа на вечна опозиция, постепенно престава да бъде политическа.
За реализирането на целта Иванов посочи нуждата от разработване на демократично-дясна доктрина за всички секторни политики, надграждане на коалицията “Демократична България” и търсене на коалиционност и широки съгласия около своите ценности и задачи.
Според Иванов днес има два основни източника на глобална промяна, които се обуславят взаимно и водят до дълбоки трансформации - това са разпадът на либералния международен ред и технологичната революция. И никой няма нито план, нито възможност да определи случващото се. А моделът на съществуване на обществата досега, основан на презумпцията за мир и сътрудничество, трябва да се преориентира около въпроса за несигурността. Което ще има своята огромна икономическа, политическа културна и човешка цена.
Според основателя на “Да, България”, развитието на България след 1989-а година се основаваше на следване на външни модели и ориентири, без да се налага дори да ги осмисляме като свои. И смятахме, че нищо особено лошо не може да ни се случи, дори ако сами си го причиним, защото “началниците от ЕС и САЩ ще се намесят”. В резултат днес България е с външен скелет и стратегически важните неща за нас са грижа на някой извън нас.
Той подчерта необходимостта от радикална промяна на вътрешно-политическия разговор за Европейския съюз - от мрънкане и назландисване какво ни “дават” и какво “получаваме”, към това какъв принос сме готови да дадем, на базата на който да очакваме включване в кръга от доверие и солидарност в промениящия се ЕС. Според него България трябва спешно да започне да изгражда вътрешен държавен скелет, който да гарантира тук, на място 4 насъщни ценности:
- Свободата, законността, човешкото достойнство.
- Сигурността като смислов център на всички политики, включително в областта на отбраната.
- Модернизацията и конкурентоспособността като основи на просперитета.
- Европейската ни принадлежност.
Тези четири ценности според Иванов са и четири задачи, които могат да бъдат решени единствено от демократичната десница. А тя трябва да се обърне главно към средната класа, защото хората от средната класа по дефиниция има най-много какво да губят, ако бъде провалена някоя от четирите задачи.
“Нашата република днес е завладяна. Нейните институции са превърнати в бащиния”, каза в заключение Христо Иванов и заяви, че българският републикански преход е пътят на Левски до бесилото. В оскъдните си писания Левски задава идейната база на истинската конституционна иденчичност на нашата република, задава и стандарта за добродетел чрез своето себеотрицание. Според Иванов, да си гражданин на българската република днес означава да не си сред равнодушните и примирените - като онези, които останаха неми и пасивни свидетели на осъждането и обесването на Апостола.
Още от България
Guardian: Радев ли ще е следващият рушител на европейското единство?
През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че смята украинската кауза за „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, България не беше сред тях, пише изданието.
Йовчев за заплахата от Иран: Може да е хибридна атака, но нека помолим Гърция да придвижи „Пейтриът“ към нас
Ние трябва да помолим отново гръцката страна, по линия на партньорството, да придвижат една от системите „Пейтриът“ близо до нашата граница, посочи бившият вътрешен министър
Шаламанов: Прелитането на руски самолет над България е прецедент - създава риск и води до противопоставяне
Бившият военен министър зададе и провокативния въпрос: Защо Сърбия поиска помощ от Русия за пожарите, а не от ЕС