Енергийният експерт и член на УС на Българския енергиен и минен форум Христо Казанджиев коментира пред БГНЕС доколко е възможно наистина Русия да реши да спре доставките на „синьо гориво“ за страните от Европейския съюз в условията, когато стопанинът на Кремъл води война срещу Украйна. Казанджиев е по-скоро скептичен, че Путин ще прибегне до енергийното оръжие.

„Разбира се е възможно, но е малко вероятно доставките на руски природен газ да бъдат спрени от Кремъл поради факта, че няма технически причини това да се случи, освен по политическо решение на президента Путин“, заяви той. Към момента на спирането на доставките България би трябвало да има авариен план, който да предвижда внос от Румъния, Гърция или Турция. 

„България би могла да осигури необходимия природен газ за онези потребители, които се ползват със статута на непрекъсваемо потребление, но при всички случаи ще се наложи въвеждането на известен ограничителен режим. За нас е добре, че излизаме от зимния период и навлизаме в една топла пролет. Потреблението на топлофикациите ще се минимизира и ще преодолеем едно такова спиране“, смята Казанджиев.

Междувременно България трябва да направи всичко възможно, за да осигури алтернативни доставки на руски природен газ. В краткосрочен план има следните възможности за доставка на „синьо гориво“. „Първо, България вече разполага с 1 млрд. куб.м. от Азербайджан, за да може той да бъде доставен физически в България трябва да бъде завършена междусистемната връзка Стара Загора – Комотини. Второ, частни компании или „Булгаргаз“ биха могли да доставят втечнен природен газ /ВПГ/ чрез суапова сделка с Гърция срещу нейния дял от азерския газ в размер на 1 милиард куб.м. Т.е. Гърция да предостави нейната квота от азерския газ срещу предоставен от България ВПГ в същото количество, но от терминала в Ревитуса.

Трето, София да постигне договореност с Анкара за доставки на природен газ през Турция за България в обем на около 1 милиард куб.м. или по-малко. Такава възможност има, тъй като има свободен капацитет на входа от Турция за България, но всичко това е свързано със сериозни дипломатически усилия от страна на правителството, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“. Много се надявам правителството вече да е очертало един план за действие, който да бъде достатъчно сигурен с оглед на доставките на природен газ за България“, заяви Христо Казанджиев. В края на тази година изтича договорът ни с „Газпром“ и се очакваше преговорите за неговото подновяване да започнат в средата на годината, но войната обърка изцяло тези планове. В същото време министърът на финансите Асен Василев заяви, че България ще търси начини да се откаже от газовата си зависимост от Русия.

„Онова, което беше заявено от министъра на финансите е, че към настоящия момент в условията на военни действия между Русия и Украйна, преговори за подписване на нов договор не се предвиждат. Това не означава, че ако войната бъде прекратена по един или друг начин в близките месеци, такива преговори няма да се случат. България има готовност и се подготвя за възможни преговори с Русия за доставките на природен газ“, каза енергийният експерт. Според него такива преговори трябва да се водят едва тогава, когато България си е осигурила алтернативни източници за доставка на природен газ от други източници. „Това много позитивно би повлияло върху позициите на България, в това число би било добре да има сключени и предварителни договори за такива доставки, които ще доведат до намаляване на цената на руския природен газ“, добави Казанджиев. Той даде пример с отказа на САЩ от руския петрол, това е довело до поевтиняването на сорт „Уралс“ с 20% спрямо „Брент“.

„Един конкретен ефект, свързан с наличието на конкуренция при доставките на природен газ. Такава конкуренция трябва да бъде въведена в България. Колкото по-рано тя бъде въведена, толкова ефектът от нея ще се прояви в краткосрочен и средносрочен план. България може и да се не откаже от доставките на руски природен газ, но очевидно е необходимо те да бъдат редуцирани до необходимия минимум“, категоричен е Казанджиев. Той също така обясни, че азербайджанският газ, който внасяме от втората фаза на находището „Шах Дениз“ няма нищо общо с руския: „Азерският газ не е прокси и е напълно различен от руския. Много се надявам той да продължи да постъпва в България“.

По отношение на лансираната идея Европейската комисия от името на всички страни-членки да купува природен газ, Казанджиев е скептичен. „Малко е вероятно, технически е доста трудно да се осъществи. Това е едно добро намерение, но е малко вероятно да се случи по начина, по който го разбират българите, поради факта, че до този момент ЕС не е осъществявал дейности, свързани със сключване на търговски договори за доставки на каквато и да е суровина“. Според него е по-вероятно да се установят определени правила и изисквания относно сключването на договори с цел да бъдат унифицирани страните от ЕС и да не се допусне сключването на договори при по-благоприятни условия със страни, които са по-приятелски настроени към Русия.