Скрити ходове на задкулисието в българската енергетика целят приватизиране на „Булгартрансгаз”. Това заяви в интервю за Канал 3 енергийният експерт от Българския енергиен форум Христо Казанджиев. Според него има връзка между двата разразили се скандала – неформалната среща на газовия барон Сашо Дончев с главния прокурор и информацията, че България я грози глоба от 200 милиона евро заради внесена жалба в Европейската комисия срещу Комисията за енергийно и водно регулиране.

Историята с жалбата на Сашо Дончев срещу България започва през 2010 година. „Овергаз Инк” внася заявление в „Булгартрансгаз” за достъп до газопреносната система. По същото време същата компания е доставчик и на „Булгаргаз”.

"В съответствие с изискванията към онова време нормативната база беше завършена и всеки един доставчик може да доставя газ при конкретни условия. Личното ми мнение е, че „Овергаз Инк” тогава не е отговарял на държавните изисквания", разказва Христо Казанджиев, експерт от Българсикя енергиен форум. 

"Булгаргаз” от своя страна не е изпратил категорично становище защо не разрешава на „Овергаз” да ползва газопреносната мрежа. Частната компания подава жалба в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с председател Ангел Семерджиев.

"При първата жалба на „Овергаз” през 2010 година има много неясноти. Смятам, че действията на Дончев са подтикнати повече от целенасочено активно мероприятие, което рефлектира в твърдението, че Еврокомисията е поискала от българското правителство да приватизира значителна част от „Булгартрансгаз”. Всъщност, действията на „Овергаз” водят до определен натиск, по твърдение на правителството на ГЕРБ и лично Бойко Борисов, за извършване на приватизационната процедура. Бившият премиер обаче бе категоричен, че продажба на държавни акции няма да има. След декларацията на бившия премиер настъпи известно привидно затишие. „Овергаз” обаче не чака и внася второ искане за достъп до преносната мрежа", уточни Казанджиев. 

В края на 2010 година „Овергаз” внася второ искане. Този път „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз считат, че са спазени изискванията и разрешават достъпа до мрежата за транспортиране на газ.

"Нещо повече – държавният доставчик отстъпва част от свободния си капацитет – доста странно решение за конкуриращи се компании. „Газпром експорт” също отстъпва свой капацитет на „Овергаз”", коментира още експертът.

През последните 20 години „Овергаз” е посредник между Газпром и Булгаргаз. Мотивът е, че ще се прави газификация във вътрешността на страната

"Овергаз винаги е работела от много дълго време като филиал на Газпром. Газпром от своя страна се стреми да спазва определени корпоративни принципи", казва още Казанджиев.

Тези партньорски принципи са трайно нарушени в края на 2015 година когато фирмата на Сашо Дончев нарушава определени договорки и „Газпромекспорт” прекратява доставките. Причината е, че след като получава достъпа до чуждите газохранилища „Овергаз” започва да конкурира „Булгаргаз” като предлага значително по-ниски цени на платежоспособни клиенти на своя конкурент. С тази нелоялна практика много от големите фирми са примамени и разтрогват договорите си с държавния доставчик.

В средата на миналата година се появи информация в руската преса, че Сашо Дончев ще трябва да плати 180 милиона долара на руснаците за преждевременния развод. Преди дни, след скандала за срещата с главния прокурор Сотир Цацаров, забегналият в чужбина газов барон намекна, че руснаците не искали пари, а нещо друго.

На въпроса: "Виждате ли връзка между заведения иск в Брюксел, разразилия се скандал за срещата между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров и антимонополното дело срещу „Газпром”?", Казанджиев отговаря така: "Без съмнение има взаимовръзка. В този ред на мисли да се попитаме кому са били необходими тези действия на „Овергаз” и кого точно облагодетелстват. От всичко, което се разви като ситуация през тези години, най-големият печеливш е задкулисието, което неистово желае да се приватизира „Булгартрансгаз”. 

Според Казанджиев, част от сенчестия бизнес в България още в началото на деведесетте години работи за приватизацията на държавните дялове в енергетиката. Като пример той посочва прословутото дружество „Топенерджи”, което беше създадено да експлоатира българската газопреносна система.

През 1991 година Сашо Дончев е сред пионерите-радетели за раздържавяването на газовия пазар. Влиза в бизнеса със заем от 8000 лева, с която покрива дела си в „Овергаз”. Негов съдружник е собственикът на „Мултигруп” Илия Павлов, който остава в бизнеса до 1998 година, след което Дончев изкупува акциите.

"Това, което направи г-н Дончев създаде един прецедент в Европейската комисия и доведе до това да бъде обвинена България, че не предоставя достъп до преносната мрежа. Аз лично не съм убеден, че ще имаме глоба в такъв размер. Това, което се внушава, че ще ни глобят заради допуснати нарушения за дълъг период от време, не е вярно. Всъщност, нарушението е реализирано в рамките на една година", добави Казанджиев. 

Според Христо Казанджиев е изключително важно кой ще защитава интересите на държавата пред ЕК, как се представя фактологията и дали няма манипулиране.