Христо Панчугов: Промените в Изборния кодекс обслужват частен интерес

Политическите партии, по време на предизборната кампания и сега, разчитат на радикализация на подкрепата за себе си през конфронтация с друга политическа партия. Това, за съжаление, не води до ситуация, в която се наблюдава правене на нова политика.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът и преподавател в Нов български университет Христо Панчугов.

Ако „Продължаваме промяната” и други политически сили се борят срещу стария модел, то тогава какъв е новият, попита той.

„Всъщност разговорът в момента трябва да е в контекста на това кой ще носи политическата отговорност за създаване на редовно правителство, което ще реши кризите, за които вече всички знаем, а не да се водят единствено разговори за самите кризи. Такъв разговор за съжаление отсъства, в следствие на което и в момента е невъзможно да се търси обща база за едно устойчиво управление. Подобен тип радикализация от тук нататък ще създава само проблеми без да бъде създадена визията за едно следващо управление и без да се уточни какъв ще бъде дневният ред, по който трябва да се движи обществото”, коментира още Христо Панчугов.

„В момента след всичките тези разговори за Изборния кодекс бих бил учуден, ако се стигне до конфигурация за бъдещо мнозинство, така че по-скоро отиваме към нови избори. Не разбирам бавенето на мандатите, защото те очевидно не водят до ситуация, която да омекотява противопоставянията, нито до ситуация, която прави възможен преговор между общи политики и около общ тип ценностна система, която да позволи бъдещо управление. Дори напротив, бавенето на мандатите създава усещането, че се цели да се подреди теренът за следващите избори, тоест да се сменят правилата на играта. Неслучайно фокусът е върху промяната в Изборния кодекс така, че да бъде злоупотребявано с изборите, когато и да са те“, обясни още политологът и продължи: „Начинът, по който се приема Изборния кодекс е пълно безобразие, за пореден път промените се правят в името да се отмъщава на едни или други, без да се осъзнават последиците от тези промени, без участието на експерти в тях и за пореден път се обслужва частен политически интерес. Това сме го виждали няколко пъти, включително в предните парламенти през 2020 г., което създава само проблеми”.

Относно възможността за съвместно явяване на ПП и ДБ на едни предстоящи избори, Панчугов обясни, че отговор на този въпрос може да има само, ако двете политически партии уточнят какво ги събира и какъв ще бъде дневният ред, по който те ще управляват в едно бъдещо управление.

„В този смисъл отговорът идва с ясен разказ кои са хората, които ще правят правителство, с какви приоритети ще работят тези хора и в какъв план си представят промяната. Ако разговорът остане само на ниво „ще правим ли коалиция, няма ли да правим” – то шансът за съвместно явяване ще се провали по същия начин, по който се провали и на предишните избори”, категоричен бе политологът Христо Панчугов.