"Големият въпрос е как се спира оттук нататък вредното влияние, което президентската институция и лично Румен Радев има върху българската политика", заяви пред БНР политологът Христо Панчугов.

"За мен по-важно в този момент е дали новото обединение (бел. ред между ПП и ДБ) ще намери силите и инструмента, през който да върне доверието на българските граждани в парламентаризма, спре това узурпиране на власт от страна на президентската институция и най-важното - да спре разпространението на вредния разказ, който излиза от тази институция. Разказ, който бива уплътняван през последните месеци изключително старателно - разказа за това как едва ли не България прави нещо лошо, когато подкрепя една независима нация в битката й за оцеляване, разказ, който поставя основите на парламентаризма като нещо, което по скоро руши отколкото подпомага българската политика, разказ, който неизменно води през няколко референдума към това българските граждани да започнат да харесват някакъв друг тип управление, а не демокрацията. Това е разказът, който излиза от президентската институция и на който ние трябва да се противопоставяме ежедневно", коментира той. 

Според него Радев започва да се държи изключително неразбираемо. "Неговите изказвания и внушения, странната линия в последната година, са не само неразбираеми, но започват да бъдат вредни", смята политологът. 

Президентът почти изцяло е узурпирал българската власт, изказа мнението си той. По думите му в последните 3 месеца нито една политическа формация не е направила нещо, за да отвоюва обратно влиянието на парламента от "сивата зона, в която се намираме спямо Конституцията и спрямо властта сама по себе си".

Историята е показала, че листите са това, което неизменно разделя политическите формации, подчерта Панчугов, запитан за обединението между ПП и ДБ.

"Много малък път беше извървян между решението да се прави коалиция и момента, в който трябваше да се редят листите. Вместо това имахме 3 месеца парламентарно поведение, което не показваше някак си идеята за обединение сама по себе си".

Според него най-важният въпрос пред тази коалиция остава "В името на какво тя се обединява и кои са политиките, които ще бъдат осъществени, ако се вземе управлението от тази коалиция". По думите му проблемът за листите ще е основен, ако остане фиксацията върху събирането на тези политически формации като форма на оцеляване. Тогава може да се очаква отпадане на подкрепа към тях, смята той. 

Политологът постави и въпроса дали тази коалиция се отваря към групите, които към момента не гласуват. 

Ефект от новата порция "Магнитски" вероятно ще има, коментира Христо Панчугов. Според него случаят препотвърждава вече съществуващи нагласи в българското общество. По думите му обаче това не е мотивация за гласуване и няма да отвори към нови групи български избиратели. Големият въпрос е какво правим с тези 60% от избирателите, които не гласуват, изтъкна той. 

Политологът заяви, че няма българска институция, на която гражданите може да имат доверие по темата. Нито прокуратурата, нито МВР може да даде разяснение по тези казуси. "На тези избори не е въпросът дали "Магнитски" се е намесил, а кога българските граждани ще могат да имат доверие на българските институции по подобен казус".

Курсът, който Корнелия Нинова постави пред БСП, не води до модернизация на партията, коментира още Христо Панчугов. Битката е как изглежда новата левица в България, добави той.

Политологът определи двата референдума - на ИТН и на "Възраждане" като "красък за оцеляване". Според него референдумът на ИТН цели да върне партията в политиката. Той обаче се съмнява, че това ще стане. 

"Усещането, че мнозинството от българските граждани могат да се произнесат по тема, която е доста сложна, е изключително вредно. В ситуацията на обществени разделения тези референдуми не дават отговор на важните въпроси", посочи Панчугов и добави, че те не дават отговор на въпроса - какво се предлага след това. 

"Говорим за погрешното разбиране - как едни готови модели от други политически системи могат просто да бъдат взети и да бъдат сложени в нашия. Нашето общество не е стигнало до идеята за президентска република и на фона на всичко, което се е случвало по време на комунистическия режим".