Защо студенти от елитни университети в САЩ заявяват подкрепа за "Хамас"? Отговор на този въпрос търси Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.

"Имаме едно съвсем друго поколение, което е отраснало със съвсем други медии и разбирания. Имаме много силно влияние на социалните медии, особено на съмнителни като "Тик Ток". В края на октомври тази година с тагче "stand with Israel” в "Тик Ток" е имало 324 милиона гледания, а с тагче "stand with Palestine” е 3,4 милиарда. Какво става в "Тик Ток", как китайската Комунистическа партия манипулира? – нали не сме толкова наивни, за да смятаме, че и те, подобно на руснаците, не се опитват да дълбаят в разделителните линии, които съществуват в западните общества. Не сме наивни да мислим, че това не се случва активно, нали?" - коментира Караджов пред БНР.

"Другото, което е, организации като "Справедливост за Палестина", която съществува от 2013 година, но тя практически не работеше и буквално през октомври – сега се активизира. Почти всеки университет в САЩ има Instagram с тази организация и всичките постове и снимки започват от дните на началото на войната. Тоест, това не е някакво изолирано, самосиндикално нещо, което се случва. Това е централизирана акция за подклаждане на напрежения." - посочи той. 

"Моите студенти, с които работя в един от класовете си, са около 80. Те имаха задачата да следят медийните процеси, отразяващи войната между Израел и "Хамас". Бях изненадан от нивата на вникване в проблемите, но сред тези 80 студенти има някакъв процент, сред който се наблюдава радикализация. Те казват, че големите медии като Си Ен Ен, "Ню Йорк таймс", са абсолютно произраелски и трябва да се информираме от социалните медии като "Тик Ток". Тези студенти са най-често от арабски произход или друго малцинство. Кръстоската е между желание за социална справедливост, склонност към активизъм, който води до показни акции, и манипулация през социалните медии. Не можем да сме наивни и да не мислим, че това не се използва от неясен играч за разделение на обществото – американското и западните." - подчертава преподавателят.

Акции срещу преподаватели с еврейски произход

"При нас е абсолютно забранено такова нещо. Това е основание да те изхвърлят от университета. Имаме седем точки с правила: Абсолютно забранено е да се изявяват всякакви крайни виждания; Всеки може да протестира на специалните за това места; В класната стая това не може да се прави, освен ако професорът не води някаква специална дискусия. Но тя трябва да се води с уважение; Хора, които казват неща, които са античовешки, антисемитски, антиарабски, биват изхвърляни от университета; Професорите могат да имат всякакви убеждения, но нямат право да насърчават студентите си да участват в протести от какъвто и да било характер. Това са правилата на университета как трябва да се води дебатът. Ако не можеш да го водиш нормално и с мирни средства – изхвърчаш." - категопичен е Христофор Караджов.

Подходът към крайностите в дискусията

"Аз искам от моите студенти да ми кажат какви са източниците им, като искам от тях да ги опишат и анализират. Не може да ми казват, че СиЕнЕн са произраелска медия просто ей така, без да са ми показали конкретните примери, които са ги навели на тази мисъл. Идва един и ми показва как репортерката на СиЕнЕн пусна репортажа за 90 обезглавени бебета, което беше голяма нейна грешка. Тя не беше потвърдила информацията, която е получила от израелската армия. Тя обаче го представи като потвърден факт, вместо да каже, че източникът ѝ е израелската армия. Наглед малка грешка за непрофесионалисти, но всъщност това е много сериозна грешка. Винаги източникът трябва да се назовава точно и да се уточни, дали информацията е потвърдена от няколко независими източника. Същото се случи и с ракетата в болницата, където "Ню Йорк Таймс" се позоваха само на един източник и то  като "Хамас". Е, питам аз, какви са аргументите на моя студент, че "Ню Йорк Таймс" са произраелска медия. Защо мисли така и обсъждаме. Започваме дискусия със спокоен тон. Не знам дали ще ги убедя. Студентите ми знаят, че аз не ги оценявам за техните политически възгледи, каквито и да са те. Не давам оценка на това какво мислят, а давам оценка за това какъв е процесът, по който стигаш до определени изводи." - посочва преподавателят. 

"Това, което е различното сега спрямо предишни поколения, е абсолютно влиянието на социалните мрежи и това, че нещата могат да експлодират, и експлодират много по-бързо и много по-драматично и брутално. 
Украйна беше тестът, а това сега е истинският проект как социалните медии могат да разклатят света. Надявам се, че светът и демокрацията ще успеят да се справят и с това предизвикателство. И че демокрацията има съпротивителни сили да се справи с разединенията, към които ни тласкат." - казва още Христофор Караджов.