Георги Парушев*

И ние от плебса се опитваме да вникнем в тази днешна родна политическа картинка. И щом започнем да мислим безпристрастно откриваме как ни заливат с фалшификати. С изтекъл срок патетика и долнопробен популизъм.  И разбираме, че расистките изявления на Валери Симеонов към ромите  са вдъхновение от лексиката и на  неговия електорат. Заливат ни с  обобщената си омраза.  Този

хор на „справедливостта”

 е сбор от битови националисти, бивши номенклатурчици изпаднали от голямата игра. И масовка от „дълбоката” провинция чрез остриетата си „СКАТАЖИИ” ежедневно ги облъчват от ефир с носталгични вопли по  „справедливия” социализъм. Тази симбиоза от бивша номенклатура и масовка ежечасно бетонира със самочувствие  своята непогрешимост за чистата и свята величава българска кръв. И днес Симеонов, Сидеров и Каракачанов за тях са като „човекът  от народа”. Все брътвежи на митологизираното ни минало! Но не признават, че са  продукти 

произведени на ишлеме в подземията  на централата БКП

 Тази алхимия  е осъществена от същите „изпаднали в немилост” висши номенклатурчици и озверели гавази на диктатурата. Как си я представяте да си вече никой…? 
Продуктите на тоталитаризма се настаниха в душите на  носталгичната  народна психология. Мяткат се между утробата на носталгията и не комфортното си самочувствие на изискани европейски политици. Блъскат се между морала и интелектуалната си безпомощност. Този политически стил е продължение на татовото време, който обезсмисли и „светлите” идеали на комунизма. 
Днес упорито обезсмислят и принципите и на демокрацията. Превърнаха я в мръсна дума и успяха да убедят   бедния и безпомощен народ, че тя е причината за мизерният им живот. Искам да кажа, че има и доста маргинализирани роми носталгици за татовото време. Тази етно палитра от носталгици не разбира, че  националистите живеят и дишат  с презумпцията, щом са избрани от самите тях  са и богове. Тази мистерия би трябвало психиатъра Д-р Николай Михайлов да я разясни професионално. 
Не, че имам някаква омраза. Но отричам национализма, защото и аз не съм  избирал родителите си и родината. И понеже съм роден в България, във времето, когато за един остър трандафор, тесен панталон, брада и дълга коса изпращаха в концентрационния  лагер Белене, няма начин да нямам спомени. И тогава сякаш д-р Менгеле възкръсна. В едно октомврийско утро, когато бях в шести клас в първо основно училище Сливен в класната ни стая влезе нашата учителка  Димчева с един лекар.  
- Всички които са от малцинството да станат – заповяда ни Димчева. И ние, които бяхме цигани тогава станахме. 
- Този доктор ще ви прегледа! 
 Докторът извади един шивашки метър и започна да ни мери главите. Опипваше черепите ни, почти като в документалните филми от времето на Менгеле. И ние с моите съученици цигани се разплакахме. Навярно от страх и ярост. И когато родителите ни протестираха за тези фашистки прийоми, комунистите веднага потулиха тази наглост.  
И сякаш никой и днес не се стряска, че 

национализмът е зловеща идеология

 А тя „като една човешка длан” се вижда, че се опира на кръвта, кожата и цвета на човека. Страхът от другостта им дава основание да прикриват некомпетентността и алчността си. За национализма кръвта, кожата и цвета на техния род са от Бог дадени. Всички останали са червеи. Тази примитивна и не човешка идеология не умря на 10 ноември 1989 г. Тя осъзна, че сега й е времето от строител на комунизма с „лекота” може да бъде и строител на капитализма. Имитира   социално отговорност и  още не може да прикрие тази третокачествена грижа към народа. Даже ни пробутва разгулната си либералност. „Прегърнаха цивилизационните принципи” на европейската демокрация и си преправиха пътя към умопомрачителното си забогатяване. И ако Валери Симеонов се промуши в министерския съвет не си мислете, че  Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Орешарски, генерал  Бойко Борисов 1, 2 и 3 и още знайни „гробокопачи” на тоталитаризма не са му преправили пътя… Тази сплав от бивши марксисти, комунисти и  имплантирани демократи като факири използваха либерализма за наглото си забогатяване.  И на едни от тях им писна да ги оплюват и се оттеглиха в комфорта на разкошният си нарцисизъм. 
Някой ще ми рече „Елементарно Уотсън”. Ама не е. Щото ако сме честни ще признаем, че историческото ни минало на народ и държава е постлано с бая разврат и криминално забогатяване и на някои от тачените ни националисти държавници. Най-тъпото и на днешните   открити и нелегални националисти е, че 

повтарят грешките на историята ни

 Размахват я като библия и отричат мрачните и страници. 
Днес строят катедрали, храмове, реставрират исторически  ценности и паметници. И пред очите ни си обсебват така наречения културен туризъм за собствено обогатяване. Бедна ни е фантазията каква пара влиза в джобовете на техните монополисти тур-оператори, автобусни компании и хотелиери. И разбира се и на техните симпатични владици. Собствениците на цялата туристическа инфраструктура е в ръцете  на бившите „борци”,  днешни с бели якички богаташи. И Валери Симеонов  ще им внася от чужбина работници да им „бачкат” по хотелите и ресторантите за мизерните им заплати. 
А останалата палитра от политическия сектор ни внушава, че са леви, десни, центристи, в центъра от ляво и центъра от дясно. Сякаш нямат гузност, че разиграват някогашната ни детска игра: Лява ръка, десен джоб… Някои от тях като леки, сексуално разкрепостени лелки вечер спят с червените си принципи, а на сутринта се целуват страстно със синята мъгла.
А ние като народ сме като в оная приказка: В едно царство всички полудели и само царя бил нормален. И полуделите изригнали: Царят полудя! 
Кога бе братя българи ще влезем в своята историческа нормалност?  

*Георги Парушев е писател. Автор на  стихосбирките "Ще дойде песен", "Лудница за цигани" и романа "Хамали на илюзии". Съставител на първата "Антология на ромската поезия".