Капитан I ранг о. з.   Васил Данов,
координатор на Генералния щаб
по Международно хумантиарно право
 през 1999-2006 г.

Последният доклад на авторитетната международна организация „Хюман Райтс Уоч” (Human Rights Watch – HRW) обобщава данни, които редовно бяха публикувани в световния информационен поток, но упорито бяха игнорирани от т. нар. български медии. Уж частица от европейските средства за осведомяване, тукашните СМИ биха могли поне веднъж на месец да надничат в опозиционни руски сайтове като „Грани.ру” или „Каспаров.ру”. Но нежеланието да си развалят рахатлъка или страхът от гнева на собствениците, свързани с чер(ве)ния руски бизнес е далеч по-силен стимул за родните мисирки, отколкото осмяните и забравени принципи на журналистическата етика.
В резултат на бомбардировки и артилерийски обстрел на руски и на сирийски войски срещу граждански обекти в района на сирийския град Идлиб само от март 2019 до март 2020 г. са 

загинали 1 600 души,

 резюмира международната правозащитна организация. Сред убитите са 443 деца и 286 жени. Близо 1 400 000 сирийски граждани са били прокудени от домовете си.

За първи път „Хюман Райтс Уоч” посочва виновниците за трагедията в Идлиб: руския президент Владимир Путин, сирийския диктатор Башар Асад, сирийския министър на отбраната генерал-лейтенант Али Абдула Аюб, командващия сирийските ВВС генерал-майор Ахмед Балул, руския министър на отбраната Сергей Шойгу, началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов, началника на Оперативното управление на Генералния щаб на РФ Сергей Рудской и още трима генерали, командвали руските войски в Сирия. Имената на тримата „герои” са: Сергей Суровикин, Андрей Сердюков и Александър Чайко.
HRW представя документи, снимки и видеоматериали за 46 нападения срещу граждански обекти: болници, училища, лагери за бежанци, затвори, пазари, стадион, промишлени зони и жилищни квартали.
Документираните случаи представляват въпиющи нарушения на Женевските и на Хагските конвенции, на военните принципи и на обичаите за цивилизовано водене на бойни действия. Юристи и експерти по сигурността посочват, че извършените убийства на мирни граждани и нанесените щети представляват военни престъпления. Съгласно Женевските конвенции, командирите носят пълна отговорност за престъпленията, извършени от подчинените им, след като са знаели за престъпните деяния и не са взели мерки да ги прекратят.
При обсадата на гр. Алепо руската бойна авиация стигна дотам да  бомбардира хуманитарни конвои на сирийския Червен полумесец. Руската военщина предостави на тираничния режим в Дамаск термобарични (вакуумни) бомби, които представляват оръжие с неизбирателно действие, при чиято употреба гинат мирни граждани.

По характер и по мащаби авиационните и артилерийските удари срещу Идлиб представляват и очебийни престъпления срещу човечността (наричани от някои престъпления срещу човечеството).
Досега нито в Руската федерация, нито в Сирия властите не са предприели стъпки нарушенията на Международното хуманитарно право да бъдат разследвани, анализирани или поне обяснени пред вътрешна или международна аудитория.
Единственият цитиран в доклада случай е бомбардировката на пазара в Маарет ан Нуман на 29 юни 2019 г., когато руската страна умишлено посочва неверни координати на трагедията и заявява, че няма участие в груповото убийство.

„Их-там-не-было”, заявяват официалните руски говорители

Както в Украйна през 2014-а. 
Както в Грузия през 2008-а. 
Както... списъкът е дълъг.
На 30 септември се навършиха пет години, откакто Путин се намеси в гражданската война в Сирия и руските войски спасиха от разгром режима на Башар Асад. С демонстрацията на сила руският диктатор се опита да реши няколко геополитически задачи: да пренесе диалога си със Запада извън Крим и Източна Украйна; отново да се седне на масата за преговори със световните лидери; да докаже на себе си и на руското население, че при полу-император Владимир Късий Руската федерация се е „изправила на крака” и отново е сред великите сили.

Кървавата петилетка в Сирия

струваше значителни жертви и разрушения на сирийския народ, но не донесе нищо добро и за руския агресор. Руската хазна пое военните разходи на Асад и издръжката на населението в „освободените” райони. Точните числа за масрафа на кремълския спасител са строго пазена тайна, но при най-скромни прогнози достигат няколко десетки милиарда долара годишно. Повече, отколкото за авантюрата в Крим и Донбас.
Москва стана съучастник и покровител на Асад в престъпленията срещу собствения му народ, в употребата на химическо оръжие срещу гражданско население, в блокирането чрез руско вето на реакция от Съвета за сигурност на ООН срещу военните престъпления на сирийския кръволок.
Военната интервенция в Сирии струва живота на 649 руски военнослужещи, починали от рани или по време на боеве. Бройката включва и бойци от частната военна компания „Вагнер”. Според други експерти, числото на загиналите руски държавни и частни наемници приближава хиляда. Сред падналите със смъртта на нашественици на многострадалната сирийска земя оставиха имената си и трима руски генерали.
Далеч по-страшни са загубите сред сирийските участници в конфликта. Според местни правозащитни организации, 

общият брой на убитите надхвърля 550 000 души,

от които жертвите сред цивилното население достигат 230 000. Сред загиналите са включени и жертвите, дадени от проиранските въоръжени формирования, участвали в боевете.
Путин отново е в задъдена улица. Остана без противник на сирийския театър на военните действия. Не може да изтегли „победоносните” си войски, защото без руската авиационна поддръжка гражданската война ще пламне отново, а влиянието на Иран върху събитията ще достигне максимални стойности.
Кремълската дипломация така и не успя да убеди западните държави и Турция да признаят кървавия режим на Асад за пълноправен лидер на разорената държава. Путин е обречен да издържа сирийския диктатор, както бизнесмен, изправен пред фалит, не смее да изгони стара и отдавна омръзнала любовница. Защото връзката с нея е споена със серия престъпления.
Когато финансовата криза стисне за гърлото кремълския диктатор, по-вероятно е той да се откаже от сирийската авантюра, за да спаси „успеха” си в Крим и Донбас.
След жестокия и неопровержим доклад на HRW дори най-упоритите защитници на Путин нямат полезен ход. Дребничкият подполковник от КГБ бе заклеймен и поставен н

а подсъдимата скамейка редом с Херман Гьоринг и другите хитлеристки масови убийци

от Нюрнбергския процес. Редом с пустинните чакали Садам Хюсейн и Муамар Кадафи.

Цивилизованите държави, подписали и спазващи международните закони за водене на щадящи цивилното население бойни действия, получиха сериозни аргументи да въведат още по-строги санкции срещу бандата кремълски главорези. Време е в забранителния списък да бъде поставен и „пълководецът” С. Шойгу, който години наред се кипри с генералска униформа, без да е завършил нито военно училище, нито военна академия. Но често пътува и отмаря от трудните воински делници в разкошната си вила в Италия.
Време е международната общност да приеме 

колективни мерки срещу световния гангстер Русия, 

както през 1940 г. Обществото на народите изгонва от състава си сталинския СССР след агресията срещу Финландия.

Време е русофилистичните „неправителствени” организации и подпяващите им медии да си припомнят, че когато у нас процъфтява Златният век на българската култура, територията, на която предстои да се пръкне Московското княжество, представлява жива картина от бъдещата творба на Шишкин „Утро в гората”, известна у нас като „Трите мечета”. 

Червеният площад през 865 г.