Досегашното мълчание на десните политически формация по повод скандала, който избухна след посещението на руския патриарх Кирил у нас по повод 140-годишнината от Освобождението на България, беше много смущаващо. То остави усещането, че десните или нямат позиция, или приемат за нормално поведението на високия руски гост, който си позволи да поучава българския президент и с леко потропване по масата да учи Радев на истините в българската история, които по никакви причини не би трябвало да бъдат изопачавани или неправилно интерпретирани.

Ето какво написа на страницата си във Фейсбук по този повод и в един по-различен ракурс лидерът на "Да, България" Христо Иванов:

" Една седмица след акцията на патриарх Кирил позорното мълчание на българските институции преминава в приемане на правото на Кремъл да се държи с държавата ни като помешчик с крепостни селяни. През това време стана пределно ясно, че мероприятието е било предварително планирано, режисирано и ешелонирано със съответната пропагандна подкрепа. С мълчанието си нашите президент, премиер, външен министър се съгласяват на ролята на декор, на чийто фон се демонстрира, че империята е в сила. (Не броим индивидуалните предизборни изяви на гражданина Валери Симеонов.)

След като показа анимации с полумитични нови оръжия, путинският режим демонстрира на практика, че в пълно пренебрежение на факта, че България е уж държава суверенна, светска, европейска и натовска, в нарушение на всякакъв дипломатически протокол и елементарните правила на поведение на един гост, разполага с несмущаваната патриархална власт да си разиграва коня върху главите ни. Че това беше извършено от патриарха и на нашия национален празник, беше внимателно планирана перфидна символна атака.

Ние можем да празнуваме свободата, дадена ни от империята, но само докъдето и както тя позволи. Можем да си играем на суверенитет, светска демокрация, поствестфалски съюзи и просвещенски институции, но когато тук се яви олицетворението на цезаро-папистката претенция, че Москва е трети Рим, всичко това се стопява като мартенски сняг и холопите от Н-ската глубинка могат само да мълчат с наведени глави, да си гледат лаптите и да се надяват по гърбовете им да не заиграе господарската нагайка.

Съдейки по материалите, които се пускат от обкръжението на президента в съответните медийни сателити, в президентството още не могат да разберат защо Путин за пореден път пренебрегва “русофилството по съвест” на Радев и избира да работи с Борисов.

Първо, защото когато една модерна държавност трябва да бъде унизена и отречена от възроденото традиционно самодържавие, най-подходящият предмет на въздействие е претендиращият да бъде държавен глава, който и да е той. И, второ, защото Путин има конкретни поръчки, които най-добре се изпълняват от Борисов.

В този смисъл хич не бива да се утешаваме, че това символно поругаване на нашата държавност е било само нещо инцидентно и за тяхна вътрешна предизборна употреба. Става дума за трайна претенция, че ние попадаме в онази сфера на интереси, в която важат правилата на Кремъл.

Освен символната заявка за това в същия ден тази претенция е била конкретизирана и в съвсем материални измерения. Докато патриархът е показвал мястото на безсловесния ни лъжепрезидент (от руски - псевдопрезидент, б.р.), Путин си е говорил с Борисов, което, впрочем, толкова добре пасва на идеята, че ние нямаме самостоятелна държавност, а някакво самобитно племенно-криминално самоуправление, каквито са типични за много части на империята.

Беше съобщено, че Борисов е докладвал за идеята за “балкански АЕЦ”. Преведено, това означава, че, първо, е рапортувал, че този проект за още по-голямо корупционно проникване и ограничаване на енергийния ни суверенитет ще се реализира. И, второ, че корупционните му и енергийно-подчиняващи ефекти ше се разпрострат не само върху България, но може да обхванат и други страни от региона. С други думи, полезността на Борисов за Путин нараства.

Ако имахме политически елит с инстинкт за суверенна държавност, реакция щеше да има и тя щеше да бъде единна и да се изразява в отмяна на посещението на Путин поне докато не получим извинение. Вместо това Борисов и Захариева мълчат, ГЕРБ атакува Радев, Радев е загубил ума и дума, БСП обяснява, че патриарх Кирил все пак е прав, а Сидеров махмурливо доразвива отрицанието на историческата държавоспособност на българската нация.

Оглушителното мълчание на държавата ни, и особено на Борисов, всъщност е подготовка за последващата визита на Путин. Който, естествено, няма да идва да се занимава със символни акции, а ще търси конкретни реализации на имперските си претенции у нас, а чрез нас вече и в региона."

Критичният тон в коментара на лидера на "Да, България" е оправдан, но без съмнение мишената на атаките му е премиерът Бойко Борисов. Нищо че президентът Румен Радев бе човекът, смутено замълчал пред руския патриарх, който не му спести критиките по време на срещата им в президентството. Едва след време от президентската институция обясниха, че нямали запис, но държавният глава отговорил достойно на нападките на Кирил. А чак днес Светият синод излезе с официално съобщение, в което също защити Румен Радев, подчертавайки че именно заради достойното му поведение главата на руската църква сама предложила до сложат точка на конфузната ситуация.