Владимир Чуков, Фейсбук

Успехите на ИДИЛ в Сирия и Ирак, за сметка на останалите джихадистки милиции, се дължеше преди всичко във финансовата й способност в привличането на множество наемници. Така например, в своя апогей, когато имаше огромен бюджет от около 1, 6 млрд. долара, ИДИЛ даваше по 400 долара месечна заплата на своите бойци, паралелно с множество други бонуси /за женитба, за няколко съпруги, за родено дете и т.н./ Сумата можеше да набъбне на около 2 000 долара. При цена на горивото от 0,25 цента за литър, сумата изглежда значителна. Когато ИДИЛ изгуби доходите си от нефта и бе принудена да намали заплатите, тогава фронтът Ал Нусра успя да я изпревари в привличането на джихадисти, давайки заплати от 300 – 380 долара.

Сега, когато Либия се оформя като новата борса на въоръжените наемници, вече излязоха и първите данни за заплащането на отделните милиции. Така например, в обширен материал сайтът „Араби 21“ говори за заплащането на суданските бойци от Силите за бързо реагиране или т.нар. милиции джанджауид. Последните са обвинени за геноцида в провинция Дарфур. Според споменатия източник, цитиращ самите бойци /интервю с европейска правозащитна организация/, тяхната месечна заплата е 1 000 судански лири. Това прави около 23 долара. Преди дни Ердоган спомена пред неговата парламентарна група, че в Либия има 5 000 судански наемници.

Според Сирийската лаборатория за правата на човека, цитирана от турския опозиционен вестник Ahwal, Турция е разкрила четири бюра за записване на доброволци в Либия в окупирания сирийски град Африн. Всяко едно от тях е към определена протурска сирийска милиция. Обещаната им заплата е между 1 800 и 2 000 долара, заедно с други бонуси, дадени от турската държава. Поради липсата на масов интерес в първите дни /изпратени са само 300 души, според социалните мрежи/, опозиционни източници говорят за повишаване на сумата, а именно между 2 000 и 2 500 долара. Турският експерт Хамзи Такин, цитиран от ливанския вестник "Ал Мудун" говори, че сумата е преувеличена, тъй като толкова получават приблизително турските военнослужещи зад граница. Според турския анализатор Бекир Атаджан Анкара поддържа военни контингенти в 11 държави.
Според западни източници, цитирани от Анадолската агенция, бойците на руския "Вагнер" в Либия получават 5300 долара. Според Ердоган те наброяват 2000 души.
Всички посочени страни /двете страни в либийския конфликт, турски проправителствени експерти, сирийската протурска опозиция и руски официални източници и проправителствени анализатори/, рекрутиращи и изпращащи наемници отричат да го правят.

Не е сигурно дали споменатата статистическа информация е точна, но дава някаква представа с какви финанси боравят наемниците. Видно е,че жизненият стандарт на дадената държава има отношение към предлаганата заплата. Едно е сигурно. Ролята на частните военни фирми и на посредниците ще нарастват в конфликти, в които официалните правителства имат своите интереси, но не искат да афишират своето присъствие.