Икономическият ръст в ЕС: България сред лидерите, Ирландия рекордьор

Икономиката на Европейския съюз отбелязва умерено възстановяване през 2025 г., но зад общите числа се крият сериозни различия между отделните държави. България се нарежда сред страните с най-добро представяне, като отчита реален растеж на БВП от 3.1% – повече от два пъти над средното за ЕС, което е 1.5%, сочат данни на Eurostat, анализирани от Euronews.

С резултат от 3.1% България попада в групата на държавите с най-висок икономически растеж в Европа. Заедно с нея в този сегмент са Хърватия (3.2%) и Северна Македония (3.5%), което потвърждава тенденцията по-слабо развитите икономики да растат по-бързо, благодарение на наваксващото развитие и усвояването на технологии, отбелязва Euronews.

Този модел е добре познат в икономиката – страните с по-нисък начален доход имат по-голям потенциал за растеж, особено когато привличат инвестиции и ускоряват модернизацията на производството. Най-впечатляващият резултат идва от Ирландия, която отчита ръст от 12.3%. Според експерти обаче този показател е силно повлиян от присъствието на големи мултинационални компании, основно от САЩ, които използват страната за счетоводни и данъчни операции.

Това прави ирландския растеж донякъде „изкуствен“ и откъснат от реалната икономическа активност на местно ниво, посочват анализатори, цитирани от Euronews.

Сред водещите икономики в ЕС Испания се откроява с най-висок растеж – 2.8%. Страната успява да се възползва от силния туристически сектор, както и от по-либералната си имиграционна политика, която увеличава работната сила.

Това дава тласък на икономиката, макар че експерти предупреждават, че този растеж не винаги се отразява директно върху доходите на домакинствата.

На другия полюс е Германия – най-голямата икономика в Европа, която отчита едва 0.2% растеж, нареждайки се на последно място заедно с Финландия. Италия (0.5%) и Франция (0.8%) също изостават значително. Основна причина за слабите резултати е засилената конкуренция от Китай, известна като „втория китайски шок“, който оказва натиск върху традиционните европейски износители, особено индустриалните икономики като Германия.

Държави като Испания и Италия се възползват от възстановяването на туризма след пандемията, както и от европейските фондове по програмата NextGenerationEU. Това подкрепя растежа им, въпреки структурните предизвикателства.

Скандинавските страни показват смесени резултати. Дания отчита силен растеж от 2.9%, докато Швеция остава около средното ниво за ЕС (1.5%), а Норвегия и Исландия изостават.

Въпреки положителните макроикономически данни, експертите предупреждават, че ръстът на БВП не винаги се превръща в по-добър стандарт на живот. В някои случаи той се дължи на увеличаване на населението или заетостта, без съществен ръст на производителността.

Това означава, че макар икономиките да растат, доходите на гражданите могат да останат почти непроменени – тенденция, която се наблюдава в редица европейски държави, посочва Euronews.