Икономическите реформи в Германия под заплаха след победата на АзГ

Германия прекрачи в неделя (6 септември) граница, която се беше запазила от основаването на Федералната република през 1949 г. „Алтернатива за Германия“ (АзГ) спечели 43,8% от гласовете в Саксония-Анхалт, превръщайки се в първата крайнодясна партия, спечелила категорично избори в германска провинция след Втората световна война.

Партията получи 39 от общо 83 места в парламента на провинцията в Магдебург, като не ѝ достигнаха три места за мнозинство, съобщи „Евронюз“. 

Резултатът беше също толкова впечатляващ и заради представянето на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. Делът на партията се срина до 17,2% спрямо 37,1% през 2021 г. Социалдемократите, Зелените и Лявата партия получиха по осем места.

Незабавните икономически последици вероятно ще бъдат ограничени. Саксония-Анхалт формира по-малко от 2% от германската икономика.

По-големият риск се крие в това какво ще последва в Берлин.

Истинският политически риск е в Берлин

АзГ повече от удвои резултата си от 2021 г. и стана първата крайнодясна партия, спечелила избори в германска провинция след Втората световна война.

На национално равнище резултатът засилва вече драматичната загуба на подкрепа за Мерц.

Само 13% от германците са доволни от работата на канцлера, което съответства на най-ниското ниво за действащ германски канцлер в историята на проучването ARD-DeutschlandTrend.

АзГ води на национално ниво с 27%, с шест процентни пункта пред ХДС/ХСС, които имат 21%, показва последната средна стойност на социологическите проучвания, изчислена от DAWUM. Това е важно, тъй като икономическата стратегия на Германия все повече зависи от способността на федералното правителство да прилага политически трудни реформи.

„Виждаме нарастващ риск от политическа безизходица на национално равнище, която би провалила необходимите реформи и би могла да ни накара да понижим оценката си за потенциалния растеж на Германия“, заяви икономистът от Oxford Economics Александър Валентин.

Прекият икономически ефект от изборите в източната германска провинция вероятно ще остане ограничен.

Oxford Economics изчислява, че Саксония-Анхалт, Берлин и Мекленбург-Предна Померания, в които предстоят избори тази есен, формират едва около 8% от германския БВП.

Трите провинции разполагат общо с едва 11 от 69-те гласа във Федералния съвет, горната камара на германския парламент.

Валентин заяви, че нито един от вероятните резултати на изборите няма да промени националното съотношение на силите, ако федералната коалиция се запази.

Рискът следователно е по-малко свързан с непосредствен икономически шок и повече с политическо разпространение.

Тежките загуби за основните партии могат да засилят вътрешния натиск върху ХДС и Социалдемократическата партия.

Това може да направи компромисите по въпросите за пенсиите, пазара на труда и енергийната политика по-трудни.

Германският бизнес се нуждае от реформи, а не само от разходи

Индустриалните трудности на Германия никога не са били причинени единствено от недостатъчните държавни разходи.

Бавните процедури за издаване на разрешителни, високите цени на енергията, недостигът на работна ръка, застаряващата инфраструктура и отслабването на конкурентоспособността усложняват дългосрочните инвестиционни решения.

Изоставеният от Intel проект за производство на полупроводници в Саксония-Анхалт се превърна в символ на този проблем.

Американският производител на чипове планираше да инвестира 30 млрд. евро в комплекс за производство на чипове, подкрепен с около 10 млрд. евро федерална субсидия и обещаващ 3000 преки работни места. Intel се отказа от проекта през юли 2025 г.

Предизвикателството е още по-ясно в най-важния индустриален сектор на Германия.

Volkswagen AG изпълнява най-мащабната преструктуризация в своите 89 години история.

На 3 септември надзорният съвет одобри плана „Бъдеще 2030“, който предвижда съкращаването на още 50 000 работни места към вече планираните 50 000.

Това означава близо 100 000 позиции до края на десетилетието, или около 15% от работната сила на групата. Четири германски завода - в Емден, Цвикау, Хановер и Некарзулм - нямат гарантирано производство на автомобили след 2031 г.

Акциите на Volkswagen AG са поевтинели със 78% спрямо пиковите си стойности през 2020 г.

По-широката картина в германската автомобилна индустрия е сходна.

Германия е произвела 2,65 милиона леки автомобила през първите осем месеца на 2026 г., което е с 4% по-малко спрямо година по-рано и с 16% под нивата от 2019 г.

Политическата фрагментация прави решаването на тези проблеми още по-трудно.

Пазарите са предпазливи, но все още няма паника

Пазарната реакция на регионалните избори в неделя беше сравнително слаба.

Индексът DAX се понижи с 0,3%. Доходността по 10-годишните германски федерални облигации се повиши само с 1 базисен пункт до около 3,35% в понеделник, близо до нива, невиждани от 15 години.

Покачването от 2,8% през юни се дължи основно на по-високите цени на енергията, подновените опасения за инфлацията и очакванията за по-строга политика на Европейската централна банка, а не толкова на политическите сътресения в Германия.

Продължително високите разходи по заемите обаче увеличават цената на политическите грешки.

Има светлина, но времето изтича

Иронията е, че основните икономически показатели на Германия започват да се подобряват.

Индексът на мениджърите по покупките в производствения сектор, изчисляван от S&P Global, се повиши от 52,2 през юли до 54,3 през август - най-високото му ниво от 51 месеца.

Новите поръчки са се увеличили с най-бързия темп от февруари 2022 г., подпомогнати от разходите за отбрана, изграждането на центрове за данни и натрупването на запаси.

„Възстановяването на германския производствен сектор ускори темпото си през август“, заяви Фил Смит, асоцииран директор по икономика в S&P Global Market Intelligence.

Това поставя Германия на икономически кръстопът.

Изборите в неделя не прекратяват възстановяването. Разходите за отбрана, инвестициите в инфраструктурата и увеличаването на фабричните поръчки могат да продължат да подкрепят растежа.

Германия вече не страда от липса на фискални възможности. Това, което изборите поставиха под въпрос, е дали страната все още разполага с необходимото политическо единство, за да ги използва разумно. Двете години, през които този въпрос ще получи своя отговор, вече започнаха./ БГНЕС